Мажоритарни

No comments »

Активно започна да се говори за смяна на изборната система – малко като след дъжд качулка. Правят впечатление внушения как промяната на избирателната система ще доведе до промяна на политическата. А това вече е простотия и дебела манипулация.

Целта на всяка демократична избирателна система е да гарантира възможно най-широкото и точно представителство на гласуващите (защото другите са явно незаинтересовани). Ако с процедурни и технологични (разбирайте технология на изборите) хватки някой смята да промени политическия пейзаж, би трябвало сериозно да се замислим за подбудите и търсените резултати.

Мажоритарните избори няма как да подменят политическия елит. В най-безболезнения вариант ще вкарат още малко колорит. Текущия парламент се “радва” на най-високата представителност от гласувалите – над 93% от действителните гласове са дадени за партии, които имат депутати сега. Това, разбира се, води до висока фрагментация и необходимост от коалиране. А коалициите в България по правило са безпринципни. Примерите ги знаете.

От математическа гледна точка, тази ситуация може да се излекува единствено с много висока избирателна активност. Активност, проявена от добре информирани и изискващи гласоподаватели. Бонус – забрана за три последователни мандата за народните представители и възможност за отзоваване чрез местен(районен?) референдум. Първото ще даде възможност за подмяна на лицата и създаване на мозъчни тръстове, а за второто промяна в Конституцията.

Черно

No comments »

Когато черното изглежда странно познато.

Когато виждаш всичко и мислиш, че нещо ти отбягва.

Тогава мислиш за утре, когато няма да се случи отново.

Когато си цял, за разлика от всички парченца около теб днес. Когато все още можеш да съградиш. Когато все още можеш да продължиш.

***

Отново?

Сега?

А ако не, кога?

Лалугери

1 comment »

В края на миналата година приятели ми разказаха какви проблеми им се струпали на главите – в едно сливенско село и околията изведнъж плъзнали лалугери. Наглед миловидните създания унищожавали наред реколтата, разравяли градините и прочие. Честа тема в селската кръчма става обмяната на опит за отблъскването на вредителите и хитроумни методи за унищожението им, граничещи с идеи, взаимствани от филми на ужасите.

По същото време, докато хората се чудят “От де дойде таз напаст божия!?”, попаднах в публичния интерфейс на ИСУН на следния проект: Възстановяване популацията на лалугера като основен елемент за поддържане на благоприятния консервационен статус на приоритетни тревни хабитати и популации на хищни птици в природен парк сините камъни. Развива си се съвсем успешно и в същия район.

Хит!

Сега остава двете групи да се срещнат. Добре е да се подсигурят полиция и линейки за желаещите да ги използват в последствие ;)

ISO 27001 в столовата

4 comments »

Сигурен съм, че сте чели старата история за хакера в стола. Тъй като отново съм на тема ISO 27001:2005, нека направим едно упражнение, при което ще проследим как ще се развие събитието, ако в стола има внедрена Система за управление на информационната сигурност.

Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: “Аз, meG@Duc|, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!”

Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: “На кой идиот може да му дойде това на ума?”

Директорът на столовата разпределя документа на Отговорника по информационна сигурност по компетенция. Последният размишлява известно време дали да попълни Доклад за инцидент, Предложение за превантивно действие, направо Искане за коригиращо действие или някой друг документ, на който не му помни името. Свързва се с Консултантите, които обаче са заети с други клиенти и така или иначе не помнят какво са писали в Процедурите и Политиките за информационна сигурност. Те го финтират финно, като му обясняват, че откато са предали системата в ръцете на клиента, вероятно е имало развитие и не искат в желанието си да помогнат да навредят. На финала на разговора, му споменават, че всякакви ги имало и да не обръща внимание на такива простотии.

Спокоен, отговорникът забутва писмото в “шкафа, където одиторите не гледат” и забравя за случая.

Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил “Видяхте ли?!!”

Вече съмнение няма и машината се задейства. Събира се Форумът по информационна сигурност, Консултантите са викнати по спешност, срещу съответното възнаграждение. Отговорникът прилежно е попълнил Доклад за инцидент, добавил го е в Регистъра на инцидентите, запознал е чрез Докладна-записка Групата за връзки с обществеността (Главният готвач и една от по-приказливите лелички), прегледал е окло 18 пъти Планът за непрекъсваемост на дейността, Матрицата за достъп, както и други странни документи. Консултантите проверяват всички записи и уверяват клиента, че системата работи.

След освобождаването на Директора от предварителния арест, на заседание на Форумът по информационна сигурност се набелязват допълнителните контроли, с които ще се третира критичният ресурс (солниците), получава се одобрение за финансиране на дейността, а Планът за третиране на риска се допълва с още множество записи с отстояние близкото бъдеще.

Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.

Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС “Как е?” Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.

След повторното поругаване на Системата, което съвпада с ресертификационният одит, Сертификаторът отнема издадения сертификат и обяснява, че го правят с ясното съзнание, че това е в полза на клиента(обществения стол). Форумът по информационна сигурност се събира и единодушно хвърля вината върху “калпавите консултанти, които нищо не разбират”. Намират нови и поканват нов Сертификатор от чужбина, който в желанието си да стъпи на местна територия си затваря очите за събитията от последните месеци.

Новите консултанти преглеждат внимателно всичко, обясняват колко погрешен и несъобразен е бил подходът на предходните и как доказателствата за това са в папката с Инцидентите.

Обръщат системата с главата надолу, правят опресняващо обучение на персонала и проверяват осъзнатостта. Наемат се технически експерти, които правят penetration тестове и пишат дълги назидателни доклади.

Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.

Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: “Аз, meG@Duc|, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!” Директорът – заклет трезвеник – прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.

На другия ден, след пълна инвентаризация, отново се попълва Доклад за инцидент. Преглеждат се записите от видеонаблюдението и Дневниците на на сервитьорките с раздадените солници срещу подпис. С помощта на консултантите се извършва кросчек на обективните доказателства, който ограничава кръга на заподозрените до около 50 човека. Междувременно, Отговорникът по информационна сигурност наказва с Искания за коригиращи действия всеки, който срещне случайно в коридорите, в резултат на което служебните и клиентски тоалетни се препълват с изпокрили се служители на стола.

Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.

 

Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът meG@Duc| пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.

Системата обаче вече работи. Тъй като за инцидента не се разчува, а и от столовата са нямали време за цялата хамалогия около внедряването, консултантите дават умната идея документално нещата да се оформят като тренировка на Плана за непрекъсваемост на дейността. Допълнително се добавят записи и за сценариите “Земетресение” и “Луда крава”.

Относно идеята за паролата, местния админ гуру обяснява, че тези неща не се правят така на парче и ще се помисли за цялостно решение, в унисон с най-добрите световни практики. Изпращат го навън за няколко месеца, за да почерпи знание от извора. Благодарение на обширните си познания и практика по ISO 27001, там си намира по-добра работа и се спасява с декларацията, че вече нещата са стабилни и полето за изява в столовата е му е отесняло.

Работата му се поема от висококвалифициран инженерен екип, който разработва envisioning документ за внедряване на Enterprise Architecture в столовата, след това работи и по проблема със солниците.

Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.

 

Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.

Доволен от постигнатото, директорът изпраща поздравителен мейл към служителите, като им напомня, че това е само началото и предстои сертификация и по още няколко наболели стандарта.

Стените

3 comments »

Искам да ви разкажа една история.

Има една група хора, които познават живота. Познават механиката. Знаят как се случват нещата. Да се обадиш на онзи, да почерпиш другия, да бутнеш на третия. Обикновенно, те заемат позиция, от която зависи едно или друго по-голямо решение за живота на другите. Тъй като всички знаят “как стават работите”, всеки елемент от картинката изгражда стена около услугите си. Нарочно оставя задна вратичка, за да може все пак да се изпълни процеса, в който е критична точка. За съответната услуга има и съответното поощрение.

Какво става обаче, когато работещ по горната схема елемент, опита да получи полагаемите му услуги(като гражданин на НРБ?) от останалите крепости? Очевидно, налага му се да търси задните вратички. И не просто му се налага – той само тях познава. Не мисли, че всъщност някой може и да си върши работата, за която му плащат, без да иска нещо допълнително. Така малкото състояние(без значение под какво форма е то) се стопява много по-бързо, от колкото е натрупано и в един момент се излиза на минус. Особено, ако от теб зависят малко неща. Тогава само дължиш на “Заверата”, защото рядко ти се случва да й даваш.

Някои хора казват, че съм малък и не помня много неща, които всъщност си спомянм. Горното е системата на “Второ направление” – а иначе стоката, предназначена за външнотърговския(към и извън СИВ) пазар, продавана “под тезгяха” на вътрешния. На “приятели”. Които ще ти върнат услугата.

Зная колко е трудно да се дефинират, налагат и изпълняват определени бизнес-процеси, в организации, където Второто направление е Първата власт. Нещата не стават с удари по масата, не стават и с внимателни опити за цивилизоване и образоване. Всъщност, ако в опита си не попаднеш в примката на ВН, може да се отчита като умерен успех:)

Истината, поне за мен, е, че всеки, работещ по тези схеми трябва да страда. И то от несъвършенствата на схемата в която е попаднал. Всеки кадърен управленец, осъзнал проблема, може да създаде несъвършенства – понижаване на отговорностите, възлагане на други, промяна на процеса и какво ли още не.

Накрая остана да споменем и другите – тези, които нямат вътрешен човек в крепостта. В зависимост от звяра вътре, те или минават бързо и безропотно, преди да се е стоварила решетката връз главите им, или просто чакат да се вдигне моста. Много от тях мечтаят да бъдат част от системата. Други просто псуват, пушат, пият и правят други неморални и незаконни неща (не задължително в този ред).

А какво правиш ти?

By The Book

3 comments »

Или както му казваме, “по устав”.

Правилата били, за да се нарушават. Голямата драма на анархисткото движение е, че не може да се организира. По идеологически и философски причини.

Лесно е да се следват правилата, в организация, в която всичко е внимателно примислено. Когато те ти помагат и защитават.

Обаче живота не работи така.

Правилата се налагат като бариери. Премислят се, за да обхванат този или онзи частен случай. Трупат се. Влияят си. Противоречат си.

Получават се класически спагети, при които издърпвайки един макарон, повдигаш цялата купа. Или ти се изплъзгва от вилицата. И цапа при цопването обратно.

Пляс!

Усещаш лекият гъдел и се оглеждаш. Къде ли отиде? Може би просто се върна обратно, без да напакости. Или петноса любимата риза?

***

Изправяйки се срещу правилата, имаш идея. Може би го правиш за себе си. Може би, за да създадеш нещо ново. Ново правило? Ооо, да. Така е лесно. И нова възможност.

Пространство се отваря, като завземеш чуждо. Понякога трябва и да заделиш свое. При всички случаи има излъгани. Ограбени. Неразбрали. Низвергнати.

Опитваш се да насочиш. Да подпомогнеш виждането. Понякога, като в старите “цветни” телевизори – с шарения филтър пред екрана. Понякога, като обясняваш подробно защо стана така, какво очакваш да се случи.

По-често не казваш нищо. Очакваш да бъдеш разбран. Очакваш, че всички виждат твоята цел и ще се борят за нея. Или поне няма да им пречи да си вършат работата.

Но има и други мисли. Виждания. От тези удари боли най-много.

Дори и ако тези от горе могат да унищожат всичко с един замах, не боли. Тогава си герой, поне за себе си.

Дори и да не успееш, имаш втори шанс.

Когато, обаче, не го направиш, защото няма на кой да сториш добро, или просто си останал на обратната страна на луната сам, трябва да помислиш.

Трябва ли?

По-трудно е да разъдиш – трябваше ли?

***

Обичм спагети. Не зная как да боравя с тях. Когато ги ям, изглеждам смешно. Продължавам да мисля, че следващият път ще е по-добре.

Предстоящо

1 comment »

ОК, след като пропуснах последните концерти, работих до откат и успях да стигна за юбилея до къщи, мисля, че сега трябва да отделя малко време за “научна” дейност:)

Амбицирал съм се да подготвя whitepaper и електронна услуга, които да излязат на бял свят догодина в началото. Идеята е да се комбинират няколко широко разпространени технологии в областта на сигурността, както междувременно възродя един полуумрял проект с отворен код. Ако на някой му се занимава с бета тестове да пише :)

Отделно, концерта на Moonspell вече ще е срамота, ако пропусна, има ли агитка за там?

Електронните услуги

2 comments »

След милионите, налети в така нареченото “Електронно правителство“, никой дори и не вярва, че такова съществува. Интегрираните услуги ги няма, описаните процедури са овехтели, а на гръбнака на платежната система му се виждат само кокалите. Останал е единствено приятния четири-буквен домейн.

На този свеж фон, някои институции, било защото в тях все още се завъртат технократи, било защото са осъзнали, че това е единственият нормален път, развиват електронните си услуги. Всекидневно хиляди счетоводители подават различни документи, декларации, правят справки и т.н., без врява, без рязане на ленти и прочие дивотии. Това е станало за тях част от работния процес и те изискват всичко да работи безотказно. Само си представете, какво би станало в офисите на НАП, ако 120000 (от около 180000) фирми, подаващи в момента месечните си ДДС декларации с електронен подпис през Интернет, се подредят на опашка. Не искам да съм наблизо. И това е само за една от услугите.

Днес имаше технически проблем с платформата на НАП. За няколко часа услугите не бяха работоспособни и за това кратко време всички телефони почервеняха, форумите се напълниха с разгневени клиенти, а дори се появиха и откровени глупости по онлайн медиите. Старата песен – започваш да оценяваш нещо едва, след като го загубиш.

Днешната случка има за мен два съществени извода:

Първо, трябва да се положат още усилия, за да се укрепи и подсигури технически това, което работи в момента в полза на толкова много хора.

Второ, и то доста по-важно, бъдещото Електронно правителство трябва да стъпи върху добрите практики на работещите електронни услуги, които да се надградят, допълнят и интегрират. Всичко друго би довело до дестабилизация, загуба на пари и време + много скъсани нерви и от двете страни – граждани и държава.

Авторът е ръководил изграждането на част от електронните услуги на НАП. Изразеното мнение е лично и не трябва да се приема като официална позиция на която и да било институция.

Какво е “Информационно обслужване” АД?

21 comments »

Този пост може да се разглежда като кратко ръководство за натоварени журналисти и политици, на които някак си се изплъзват фактите за ИО АД:

Не е бюджетна организация – точно така, в държавния бюджет няма пари за фирмата, каквото си изкара, това си яде.

ИО е печелившо дружество – например 3.5 милона, само за 2008 г., които се връщат в държавния бюджет под формата на дивидент към мажоритарния собственик МФ.

Не е избрана “по подразбиране” в държавните поръчки – всъщност ИО почти не участва в такива, поради това, че вътрешния ресурс редовно е “на ръба” и просто няма кой да поеме нови задачи. Дори има обратен процес – даден проект се печели от друга фирма, тя си оставя ръцете/свършва парите/съвсем нищо не прави/прави го “почти готов”/etc.  (подчертайте вярното) и когато ЕС (или други, с които в момента плашат в дадено ведомство) почука на вратата, се налага да се организират сложни спасителни акции – все за Родината, разбира се.

Не печели проектите на МФ без търг и процедура – структурата на ИО е така замислена, че максимално да покрива нуждите на министерството и агенциите към него. Специалистите, които работят в ИО познават много добре бизнеса на клиента. Това е изключително сериозно конкурентно предимство. Въпреки това и в МФ и в неговите агенции (НАП, Митници, АДВ и пр.) работят доста български и чужди фирми, но на едни други цени.

Не държи държавните регистри и бази данни – да, обслужва, развива и администрира част от тях, но в ИО реално живее единствено бившия търговски регистър “ДЕЛФИ”, който, поради промяната на законодателството в момента е на доизживяване. Обслужва се onsite и ЕСГРАОН.

Няма сгради, които смело да разпродава – (почти) навсякъде по страната, собствеността на ИО е поравно разделена с НСИ. Като такава, се изискват доста повече разрешения и тежки процедури, за да стане по този въпрос каквото и да било. Още по-малко да стане тайно.

Не печели от изборите луди пари – парите за информационната обработка на изборите са съвсем различни от пълните пари за изборите. Например, за Евроизбори 2007 + Местни избори 2007 ИО е взела общо 1’352’000 лв. Ако някой все още смята, че изборите са един прост калкулатор, нека зачете тук, за да разбере какво точно правим.

Над 800 човека!? Не сте ли множко? – Това е броя на служителите с клоновете по страната. В централно управление са приблизително половината. Компанията е системен интегратор, демек има всякакви хора – администратори, програмисти, тестови инженери,  поддръжка, обучение и прочие. За всичко това трябват хора, или поне никой още не е измислил как да го прави без.

В ИО работят по чиновнически калпаво – развойните екипи не са по-различни от тези в останалите фирми – работят по утвърдени методологии, програмират със съвременни средства. Създали са множество работещи системи, които се използват всекидневно от хиляди потребители. Само за една разработена услуга, например ДДС по Интернет, ежемесечно над 110’000 фирми си спестяват разхождането до офисите на НАП и подават данните си с електронен подпис по Интернет. Представете си ги сега подредени на опашки. А останалите успешни проекти, за които не се шуми – внедрени в МФ, Митници, БНБ, Сметна палата, ДКСИ, МО, електронния подис, съдилищата, детските градини, училищата…

В ИО работят с допотопни технологии – В ИО има различни екипи, които покриват почти целия enterprise развоен спектър – Oracle, Java EE, SAP, Microsoft.NET и т.н. Обаче от изискванията на клиентите не може да се избяга – поддържат се стари софтуери на DOS, Delphi и т.н. Когато възникне бизнес нуждата от пренаписването и технологичното им усъвършенстване и това ще стане. Наред с горните mainstream решения, има и много код изписан и на C/C++, PHP, x86 Assembler, Python и пр.

***

Горните факти са съвсем публични и могат да се проверят от финансовите отчети на дружеството, Агенцията по вписванията, обявите за работа, сайтовете на клиенти и пр.

Едно е сигурно – колкото по-тенденциозно и продължително се излагат фактите и лъжите за компанията, толкова по-трудно хората в нея ще успяват да си свършат работата. А за разлика от развитието на болестта, оздравителния процес ще бъде много труден и бавен.

От това ще загубим всички. Без изключение.

P. s. Защо пиша за това ли? Затова.

Промени

1 comment »

О да, винаги се променяме, винаги растем, без посока и слънце дори. Това не пречи да засенчим, настъпим, размажем. Когато в опита си да направим нещо ново и прекрасно се окажем отново в началото, се питаме “Има ли смисъл всичко това?”. Или просто преминаваме от едно устойчиво състояние към друго, без смисъл и надявайки се тайничко да победим дисперсията на живота?

Когато ураганът, който си създал помете околните нима не оставаш отново сам?

Нима останките от другите могат да бъдат събрани и сглобени – не както преди, но поне създаващи нещо цяло?

Ооо, да! Преминаваме през промени. В нас самите, през тези на другите, дори и понякога през тези на природните явления.

Дали накрая ще остане оглозган скелет или още по-силна връзка?

Meavy Hetal

No comments »

Е, поне е физически сигурно – тежък метъл съм (имам).

Дори и понякога съм особено радиоактивен, заразявам с груби идеи околните до степента на тежкото изпростяване, тясно следваща обяснения от типа “И аз не знам що отидох, още по-малко как се озовах там, а що съм правил? ЗАГАДКА!”

Тъпото е, че от известно време съм твърде примерен (не, че има за кого да съм водепътна светлина), търсещ сянката (понякога в дъжда), стискащ сока и морковите, в едната ръка, книгата и лаптопа в другата.

Обаче, когато имаш само една ръка на разположение, наместо съкрушената, трябва да си пренаредиш приоритетите и разбиранията.

Дори и ако трябва това да ти послужи за повод.

Въпросът е как?

Voodoo bussiness

No comments »

След онзиденшното повторение на случката, вече съмнение няма.

Когато открия говедото, дето си играе с кукличката, здраво място няма да му остане. Без proxy, директно с Г-образния винкел в тиквата.

Утре ще бъде … мммх… интересно, а дотогава…

Dolls of voodoo all stuck with pins
One for each of us and our sins
So you lay us in a line
Push your pins, they make us humble
Only you can tell in time
If we’ll fall or merely stumble…

Дъждовно

1 comment »

Днешната разходка в парка за четене и бира се превърна в надбягване с дъжда. Всичко започна леко, почти като закачка. Хората с кучетата се разбързаха, младежите надуха бирените бутилки и се зараздигаха. Само една самотна бегачка в бяло продължи невъзмутимо загрявката и подпали гуменките нанякъде със скромно темпо.

Упорит излязох и дори едрите капки не ме спряха да довърша главата, която бях започнал. Когато това стана, вече си валеше могъщо. Реших, че е време за прилагане на индианските тактики. Хванах една мочурлива пътечка през Борисовата, минах покрай сцената, кортовете, “Лодките” (май работят вече, въпреки времето) и се измъкнах на Евлоги.

За тридесетте минути до къщи вече бях успял да прогизна съвсем както в дебелите книги го описват. Свалих качулката, разкопчах анорака и за ужас на останалите плувци по улиците зацепих право през вълните.

Бърза гореща баня, кратко размишление на тема ром срещу коняк (завършило в полза на коняка), парченце шоколад и под звуците на Anathema – A Natural Disaster – е как да не зацапаш блог пространството от блаженство ;)

Няма нищо по-хубаво от лошото време

Международното положение и финансовата криза

No comments »

(по Богомил Райнов)

— Моята майка бе италианка, а баща ми — немец, и раждането ми беше резултат на политическата ос Рим-Берлин, а бащината ми смърт — резултат на счупването на оста в битката с болшевиките, а следващият брак на майка ми — резултат от идването на американците.
— Добре все пак, че майка ви не се е омъжила за руснак — подхвърля Мод.
— Разположението на фронтовете е изключвало подобна опасност — забелязва Франк. — Но както се развиват събитията, нищо чудно, ако вашата дъщеря или дори вие самата се омъжите за китаец.
— Мисля вече ви казах, Франк, че тия ваши шеги…
— Никакви шеги, скъпа, никакви шеги. Някой ден може би наистина ще се наложи да избираме между китайците и руснаците…
Сервитьорката наново е донесла картата, тъй че вместо между китайците и руснаците двамата се залавят да избират между мелбата с праскови и някакъв сложен сладолед с ананаси.
— Да, ситуацията съвсем не е шеговита — подхваща дебелият, след като келнерката е отпратена със съответната поръчка. — Какво мислите вие по въпроса, драги Каре?
— Аз лично се вълнувам повече от стагнацията — промърморвам.
— Позната болест — кима Франк.
— Имате предвид стагнацията?
— Не, имам предвид склонността да се вълнувате от несъществуващи неща — пояснява гостът. — Няма стагнация. Няма криза. Няма инфлация. Толкова ли е трудно да го разберете?
— Как така „няма“?
— Ами така: няма!
— Моите счетоводни книги говорят друго.
— А защо смятате, че вашите счетоводни книги представляват библията на новите времена? На тоя свят съществуват милиони счетоводни книги и данните в тях са твърде различни. Изобщо сделките съвсем не са намалели, напротив. Също както и парите.
— А инфлацията?
— Каква инфлация? Откакто се помня, хората говорят все за инфлация. Откакто съществуват банкноти, те непрестанно се обезценяват. И все пак хората държат да имат банкноти. Ние с вас — също, нали? Няма начин заплатите да растат, а цените да седят на старото място. Това, което вие наричате инфлация, е всъщност израз на вечния стремеж у човечеството да се самонадхитри. Което съвсем не пречи на земното въртене, а може би го и стимулира. Опасността, драги Каре, е другаде…

Денят не си личи по заранта

[Работно заглавие]

No comments »

Това ще бъде история за изгубени и намерени мечти. За открития и пътят към тях. Героите ще губят по малко от себе си, за да печелят въображаемите си победи. Ще създават и рушат. Ще копнеят по невъзможни неща, ще се опитват да забравят.

Ще бъдат едни от нас.

Възможно е да има жена с пистолет. Голям пистолет. Стреляща точно. Много точно.

А може би не.

Напред

2 comments »

Има един английски израз – напред и нагоре. Употребява се, когато някой иска да наблегне на позитивния развой в живота си.

Днес прочетох, че българите сме били тежки песимисти. Сигурен съм, че е така. И Ботев е забелязал, че сме народ на крайностите – “… силно люби и мрази…” и прочие.

И до ден днешен сме си такива. Може би малко по-тъпи, промити от лесния достъп до алкохол и чалга.

Накъде отиваме?

Отново

No comments »

Едно от големите ми прегрешения е да вярвам – силно и безрезервно. Когато го правиш е трудно да разделиш сегашния от отминалите моменти; винаги попадаш в тъпата ситуация със сравненията. Сега и преди. Някой направил нещо, друг – друго, а ти – “само” коментираш, уж забелязваш.
Така лесно се прилепят етикети, полагаш някой невинен в коловизите на минали събития и просто го пускаш по браздите. В началото, може никой да не усети. Дума тук, изражение там – ти нали по принцип си малко ударен в главата и силно невинен, та дебелокожието спасява.
Когато обаче магията не се случи, когато мъглата на първото чувство отмине, тогава всичко се връща – бързо, силно и опустошително.
Запита ли се “Какво търся?”, “Къде отивам?” – сигурно да. Обаче това са общи въпроси с укончиви отговори.
Просто отбиваш номера.
За да не си сам.
За да се почувстваш поне още веднъж обичан.
За да можеш да подължиш напред.

***

“Ще сгреша ли отново?
– Да, разбира се. Много пъти, надявам се.”

CC инвазия

No comments »

Сутринта попаднах на Вени Марковски по “БиТиВи-ту нъ културътъ”. За друга тема беше отишъл, но не пропусна да спомене за публикуването сайтовете на Президента и прокуратурата под Creative Commons. Това събитие, разбира се, беше подобаващо отразено в блог пространството.

Случайно бях на компютъра и реших да разгледам. Направи ми впечатление, че избраните варианти (уклони?) на двете страници е различен: за президента е “Признание-Без производни произведения 2.5 България“, а прокуратурата “Признание 2.5 България“. Доколкото последния е по-малко рестриктивен, без да съм специалист по темата, считам, че е некоректен, тъй като дава възможност за разпрстранение на модифицирано съдържание от страницата с цитиране на источника.

Дори и нещата да не са така, отново прозира познатата схема в България: някой предлага нещо, евентуално след години някой се сеща за предложението и го прави формално, без да се задълбочава в значението на действието, с тайната надежда да спечели евтин PR. За реализацията на подобна идея трябва да има насочено разбиране към проблема и съответните формални санкции – ПМС-та, заповеди и т.н. Докато този тип неща се решават, като на маса се разберат едни хора и после единия издудне на системния администратор по телефона “…абе Пенчо, вземи тури едно […] отдолу на сайта…”, няма да видим светлинка в тунела :(

Надежда за всички

No comments »

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.

Има една българска поговорка, че веднъж хванеш ли се на хорото, няма пускане.

Когато имперсонираме цялата държава с героя, ще видим нищо по-различно от познатото. Защото стъпките които прави държавата са извършвани спрямо разбиранията на малките и средните хора по етажите на властта. По-рядко от интересите, предизвикващи внимание в медиите и отвращение в нормалния човек.

***

“Надежда за всички!”

Лесно ли е да обещаеш света?

Правило ли си го?

На човека до теб, на този, който ти вярва и те гледа в очите? На този, който следи всяко твое действие, коментиращ всяко твое състояние? Нима не си се чувствало виновно за нещо някога-си?

Така се чувства обикновеният държавен служител пред своя началник. И пред изискваниятата на ЕС.

Ти можеш. Ооо, да – можеш. Просто да прекъснеш. Меко или твърдо да кажеш – НЕ, СТИГА ОЩЕ!

Той не може. Той просто трябва да намери и постави своето парченце от пъзела.

***

Тогава се заражда надеждата.

Че се отива в правилната посока.

Че се знае какво се прави.

Че другите знаят какво се прави.

Че околните вярват и помагат.

Че се прави нещо наистина стойностно.

Накратко, надеждата се материализира, противно на всички закони и постулати на физиката. Просто защото много хора са го обещали и то просто трябва да се случи. Отнякъде.

Тук се намесват играчите, които са на “ти” с бизнеса с обещанията. Те нямат почти никаква представа за реалностите, защото са “top management” и могат просто да “управляват процесите, нищо повече”. Те дават надежда. На тези, които имат нужда от нея. На които нищо друго няма да помогне, освен ръката, даваща им още малко време. Измервано от избори до избори.

***

В България голяма част от ИТ бизнеса се крепи на държавни проекти. Последното сигурно е спорно, но въпреки това вярно.

Когато клиента ти изисква производството на розови облаци, ти му ги създаваш. Приемат се невероятни задачи, изискващи невероятно време и произвеждащи невероятни резултати. Думата “невероятно” може да се приеме с всички условности на съвремеността – от откровенна простотия до върхови технологични решения. Зависи от конкретните играчи, пуснати на терена.

Всичко това погубва добрите специалисти в България. Тези, които могат, но не знаят. Могат, но не искат. Могат, но точно сега не могат. Тези всички влизат в руслото на неопределеността и я създават с пълна сила. Намират невинната жертва, на която да се уповават и се държат за нея докато не я потопят. Следва друга – по възможност, по-обемна(куха).

***

От цялата заигравка губят всички. Хамериканците го наричат loose-loose situation. В нашия слуачй всеки мрази всеки и вярва в своята истина.

Винаги съм си мислил, че ни липсват хора, които Вярват. Че сме се пръкнали цяло поколение нихилисти и простаци. Че на останалите просто не им пука.

***

Сега виждам, че има нужда да извадим актьорите от матрицата и да ги хвърлим в дълбокото. Там или ще се почувстват в собствени води, или ще се удавят. Защото надеждата е лъжа, когато е единствено в представите на някой си.

***

И на финала, нещо за Надеждата, от Джани Родари:

“Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал… познайте какво?

— Надежда. Надежда за всички.

‘Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!’

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари

и само отвънка поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.”

Слушаме

No comments »

Тече кампаниятежка и с неясен край…

Моята гледна точка към ситуацията е проста – *всички* слушат. Това не е параноя, а реална ситуация.

За “ИТ” хората това са дадености – некриптирана парола не пращаш; към сайт, за който не знаеш как пази информацията за теб (демек, не е под твой контрол;) не пишеш истински данни и т.н. Дали те снифи (разбирай, подслушва) ДАНС, системния администратор, ъплинк доставчика, съседа (кракнал безжичната ти мрежа в къщи и ARP отровил XP-то ти) или просто някой те е гледал в ръцете и след това ти чете пощата – това е без значение.

Твоите съкровени тайни са вече извън твоя контрол.

Когато си в началото на жизнения път, нямаш толкова много тайни. Дори, повечето ти деяния могат да минат за “здрави/жестоки/изродски/яки (или както сега там_му_се_казва)”. Тогава желанието просто да се чуе за теб надделява.

Когато започнеш да осъзнаваш действията си във времето, рано или късно разбираш, че си грешил. Ако не си – или обществото е в застой, или самия ти си Иисус (не, Не си – пиша го за пълнота!)

Сигурен съм, че няма да обучим всички потребители. Те ще продължават да цъкат на ефтините часовници, рецептите за събуждане на “змея” и акциите на далавера.

Всеки, който не осъзнава необхдимостта да има възможност да сподели нещо наистина тайно, трябва индиректно да публикува.

Да има огромни екрани показващи всичко за всеки – освен това, за което *нарочно* е отказано като лично и неприкосновено.

За да се случи горното трябва и добра основа – истински закон, гарантиращ правата на мислещите създания.

Някои хора питат: какви са тези радетели за отворено общество, които искат да се затворят и да пазят тайни?

Накрая, това е бъдещето на всяка тайна – да излезе на яве. А тогава?

Време

1 comment »

Секундите са универсалната мярка за време. Отдавна, хората са използвали по-неопрделени понятия, като сутрин, обед, вечер – накратко просто изгряло ли е слънцето или не. Рядко е имал значение по-дългия период. Тогава е било лесно да се кажа просто “следващата зима”, “миналото лято”, “последната голяма вода” и т.н. Накратко, все неща, които имат значение за живота и развитието на хората. Нали около такива се върти живота, в края на краищата?

***

“Кога ще е следващата среща по проекта?”

“Да мине одита и си бия камшика!”

“Дали ще има нов епизод на Хаус скоро?”

Животът ни се върти все по-малко, около истинските живи неща и все повече около изкуствено създадените от хората събития. Заради тях не спим през нощта, не се виждаме с любимите си хора, попускаме рожденни дни или просто се алкохолизираме…

Това не е в природата ни. Заради изкривени ценности се хвърляме в чужди битки, умъртвяваме враговете и изяждаме труповете им – природата изисква своето. Дори когато я игнорираме, тя ни връща към себе си по нейн си начин.

За жалост, разгадаваме пъзела едва, когато бъдем зверски захапани или изядени и изплюти.

А понякога и това не е достатъчно.

Всички

3 comments »

Опитвам се да намеря по нещо положително във всичко, което се случва. Рядко успявам, а когато стане съм невероятно щастлив.

Всички се променят толкова бавно, че просто ти идва да вдигнеш копита и да биеш няколко къча, и то не само за шоу.

Иска ми се като в симулация да забързам времето и да видя какво ще се случи с дребните вибрации, които създавам в главите на хората. Ако открия *Начинът*, определено ще трябва да ме застрелят – преди да го продам на някой мастит политик.

Въпреки, че не съм толкова комерсиализиран. Сигурно просто ще излъжа :)

Но стига толкова за мен – как ти създаваш и приемаш *Промяната*? Или си като всички?

P.s. Няма да разследвам, но ако улуча случайно детето, което къса лепенките на Ubuntu в асансьора, ще наруша акта за ненападение.

P.P.s. Тежа 89 kg.

All your base

3 comments »

И ето дойде време за поредния дълбокомислен пост, заклеймяващ мъждукащата човещинка, останала в мен.

Не зная как е било преди време – в старите книги е пълно с романтични истории за вглъбени във връзката си двойки, които правят какво ли не един за друг. Те понасят заедно несгодите на своето време, борят се срещу тях и това явно им отнема почти цялото свободно време. От контекста се разбира, че в останалите моменти произвеждат деца, хорска завист и подобни.

***

Днес всички са ран(ен/им)и. Поне тези около моята преклонна възраст.

Те внимават.

Пазят се.

Създават паралелни светове, в които техните чувства са ненакърними и светът е точно толкова прав/крив/нагънат/вълшебен/еднообразен/разбираем/предвидим и красив, колкото може да се измисли.

***

Аз вярвам в доброто. В опитите си да го създам и съхраня, мога да причиня много лошо.

Това лошо си е моето. Моят начин да го създам граничи, но не е като на останалите. Аз ще изненадам и вероятно нараня. И ще бъда наранен. Не е ли това част от играта?

Свалете всички защити, изживейте бъдещето по един страхотен и опустошителен начин.

All your base are belong to us .

***

Walk this way and you will find
Those burning bridges inside your mind
So you look back into nowhere
To see all these bridges are meant to stay

Официално

3 comments »

ОК, вече е официално: светът е малък. Доказано по емпиричен и недвусмислен начин. Някои биха казали, че това е просто съдба, а дали се усмихва, мръщи или просто ни намига тепърва ще се разбере.

Дори не съм пил първото кафе, а вече се усмихвам; това си е постижение :)

Edit: дори и номера на поста е кръгло число, хм

Хората…

2 comments »

… са невероятно издържливи. Толкова, колкото не искат, колкото никога не са могли да поемат; и  все пак го правят.

Искам да съм извънземно.

Безплатен MSOffice от държавата

11 comments »

Ето ви една добра новина: вече можете да свалите MS Office съвсем безплатно от държавен сървър. Чудото се случва на страничката на Фонд “Условия на труд” към Министерството на труда и социалната политика. Попадайки там, първото, което трябва да направите е да се отърсите от натрапчивото чувство, че дизайнера е хрупал халюциногенки, които от своя страна са извратили представата му за цветове/разположение/използваемост и т.н. черни магии.

Ако вече не сте се отказали, продължете смело напред – погледнете сивата лента под картинката, разполагаща България на явно заслуженото място на дъното на Атлантика. Това всъщност е меню и трябва с мишката да посочите “Проекти и програми”. Тогава друго меню ще се свлече и от там избирате “Готови продукти”. Това, което търсите е третата връзка, Risk.rar (145MB). Това творение на програмисткият гений е Access приложение и за по-лесно в инсталационния пакет са добавили и MSOffice 97 Professional.

И така, граби народе! Докато има! Безнаказано! Дори и Linux потребителите (да ви е честит и новия 2.6.26 kernel) могат да се впуснат в приключението, с чаша вино в ръка ;)

Благодаря на Voland, който ми обърна внимание към далаверата.

Edit: е, то се е видяло: иранците ще ни оправят.

Offline

No comments »

/*
Поглеждам към полупълната чаша и добавям още малко. Ролята на отражението в прозореца се играе от рошава глава, в очите на която грее справедливия огън на Джихада (ала Лабораторните хроники), търсеща пролука в информационната завеса.
*/

Отдавна не ми се бе случвало да бъда дълго време „извън обхват“, но благодарение на Интернет доставчика ми сега се радвам единствено на наличните локални ресурси. Това ме върна доста назад, когато XT-то зеленееше в тъмното, а героичните опити да оптимизирам създанието си на асемблер завършваха с рестарт на машината.

Пишейки настоящото откъснат се сещам за това колко често използвам търсачките за да намеря точното съдържание, да проверя качеството на новата идея, да намеря синоним, избягвайки тавтология или просто бързо да разбера дали дадена дума се пише правилно(!?).

А дали горните хитрини водят до повишаване на интелектуалното качество (web 2.0 взаимодействия) или до масово (кой днес не използва Google, хлапетата ми се хвалят с това по CV-тата си!?) и целенасочено промиване на мозъците (The conspiracy theory)?

И за да илюстрирам събитията, ето малко аудио негативизъм от Млък!:

Пътят е до мен,
Пътят е зад мен,
Пътят е навсякъде!…
Пътят към дома…
Пътят към деня…

Пътят е любов,
Пътят е и зов,

Махай се от пътят ми!
Разкарай се от пътят ми!

Език

No comments »

Този, който ни ограничава в изразните средства. Кога за добро, кога за лошо. Понякога помага, а понякога – не.

Често онлайн комуникациите ни заблуждават чрез липсата на пряк контакт. В повечето случаи е когато не познаваме отсрещния – тогава единия може да бъде смел, другия силен, а всички заедно – добри и мислещи ‘иначе’.

Какво става, обаче, когато всичко е казано, планините, които виждаме, са покорени, а цялата амброзия изпита? Тогава, когато, лошото изпъква, когато черните очила са се срастнали с лицата ни и всяка дума е канара по склона на живота?

Можеш ли да бъдеш по-добър?!

Сега?

И завинаги?…

Или баобабите са вече вплели коренища дълбоко в рохката очакваща пръст…

За държавата

1 comment »

Много мои приятели и познати се учудват на плама, с който браня и налагам разбиранията си за това какво е нашата държава и защо трябва да бъдем равни и честни елементи на обществото ни.

Много често моите разбирания и уеждения се бъркат с тези на социалистите. Резултатно, споменават се всички комунистически идеи, довели до личната мъка на събеседника ми, или като цяло, до наша обща държавна ситуаця.

Тук ще комуникирам разбиранията си, по начина, по който ги осъзнавам.

1. Ако всички се опитваме да “прецакаме” държавата си, не можем да очакваме нищо добро от “нея”. За да се завърти дяволският кръг са необходими много вярващи души. *ВЯРВАЩИ*. Без значение дали наистина постигат целите си. Защото целите се променят, а с тях и резултатите. Досега не съм видял и едно събитие, което е постигнало *ПРОМЯНА* в идеите на хората коло мен. Разбира се, аз не виждам всичко, подобно на някои други.

2. Ако не очакваме нищо добро, ние няма да го видим, дори и от близо.
Когато синдикатите на учителите продължиха стачката си, дори и по време на изборите, те показаха защо се случват нещата при нас – политическа поръчка и безчувственост към истинските нужди на благоверните си. Да не би някой да разбра защо стачката спря?!

3. Наистина, не съм виждал държава, в която хората атакуват текущите управляващи чрез погазване на устоите на държавността. Не и в Европа.

НЕ, НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН С МНОГО ОТ РЕШЕНИЯТА НА СЕГАШНИТЕ УПРАВЛЕНЦИ. ИИИ? ИДЕИ?!

Избори HOWTO

6 comments »

Измина повече от месец от местните избори. Въпреки това, все още в над 200 места продължават препирните кой, как и защо е станал общински съветник/кмет. Резонно е да се хвърлят и обвинения в най-странни и невинни посоки – просто за замътване на обстановката, защото, както знаем – в мътни води не знаеш какво ще хванеш.

В следващите редове ще се опитам да “отворя” процесите по обработката на изборните резултати. Не, че са някаква тайна, но са описани в различни документи, респектиращи с обема и скучният си език.

Всичко започва сутринта в изборния ден. Събират се секционните избирателни комисии (СИК), разполагат бюлетините, отварят изборните секции и започват да чакат. Хората идват, гласуват и пускат пликовете с маркираните бюлетини.

Когато приключи гласуването, членовете на СИК се затварят, измъкват бюлетините от пликовете и ги разделят на купчинки по партии/кандидати. След това броят. Бройката на СИК членовете варира, обикновено от 9 до 13, винаги нечетна. Те се предлагат от различни политически партии, за да няма договаряне. Когато се скарат за бройките, сдобрят се, пак се скарат и накрая здравият разум победи (разберат/наговорят се), изготвят СИК протокола.

СИК протокола има две части – основна и разпределение. В основната се записват числа от типа – колко бюлетини получихме, колко хора дописахме в списъка, колко празни пликове намерихме и т.н. Разпределението се състои от бройката на гласовете по партии/кандидати. Когато го попълнят се подписват и го мъкнат в Общинската избирателна комисия (ОИК).

ОИК има за всяка община – 264 на брой в момента. Тук започва и компютърната обработка. Протокола от СИК-а се носи на оператор на компютър, който го набира под наблюдението на членове от общинската и секционната комисия. Те го гледат в ръцете и мрънкат, когато сбърка.  Отделно софтуера реализира и всички законови контроли – дали написаната бройка на действителните гласове отговаря на сумата на гласовете по партии/кандидати, броя на подписите дали съвпада и т.н. Накрая оператора разпечатва разписка, съдържаща числата от СИК протокола. Разписката се сравнява още веднъж визуално от членовете на ОИК и СИК, след което всички се подписват.

Подписаната разписка се носи на специално нарочен отговорник, който проверява налични ли са всички подписи и я потвърждава.

По време на въвеждането в ОИК, на регулярни интервали се изпращат потвърдените до момента СИК протоколи в Централната избирателна комисия (ЦИК). Това се прави за публикуване на данните в Интернет, както и за нуждите на оперативните справки. Всички данни се изпращат подписани с цифров сертификат за електронен подпис, без да се криптират. Това гарантира невъзможността за промяна/подмяна, както и прозрачността – който иска – да sniff-и.

Когато въвеждането в ОИК приключи се сумират резултатите, изпълняват се стъпките на математическия метод за изчисляване на пропорционалните резултати (сега Хеър-Ниймайър, преди – Д’Ондт) и се попълва ОИК протокол. Тогава става ясно кой е кмета, кои ще бъдат общински съветници и т.н.

След приключването на въвеждането, трима от членовете на ОИК се вдигат и мъкнат в ЦИК в София СИК протоколите, копие на локалната база данни (подписана с електронен подпис) и още някои допълнителни решения, записки и т.н.

В ЦИК се извършва повторно въвеждане (превъвеждане) на СИК протоколите. Специално се следи второто въвеждане да не става от едни и същи хора. Най-малкото, първоначално въвеждането става в съответната община, а след това в София. Физически достъпа до работните станции и сървърите в ЦИК се осигурява от Националната служба за охрана (НСО), които допускат единствено хора по списък, след предварителна проверка за чисто криминално минало.

Операторите в ЦИК превъвеждат всеки един СИК протокол още веднъж. Софтуера налага същите контроли, които са и в ОИК, като заедно с това и сравнява с първото въвеждане. Ако има каквито и да било несъответствия, оператора получава съобщение от общ характер, което не му специфицира къде точно е разликата, а го приканва просто да прегледа още веднъж всичко.

Когато превъвеждането на даден ОИК приключи, специално обучена група анализатори пуска справки, които показват точните места на несъответствията/техническите грешки. За всеки един проблем се разписва предложение за решение, базирано на оригиналния протокол.

Когато превъвеждането приключи, всички справки за несъответствия се предават на ЦИК за вземането на решение. Обикновено, това са написани с левия крак протоколи или операторски фантазии. Последното почти не се среща, защото всичко се регистрира и последствията са мълниеносни – от отрязване на парите по договора, до предаване на съответните органи. Добрата новина е, че хората вече се научиха и глупости не правят – главицата на всяко пиленце си му е мила :)

ЦИК се произнася и оповестява публично решение за грешките. Решението се въвежда в системата и се проверява дали води до промени в изборния резултат. Ако това се случи се сезира Върховният административен съд (ВАС) за касиране на изборите в съответното място.

Когато всичко приключи, се генерира и отпечатва изборният Бюлетин – на хартия и в електронен вид. Според вида избори, Бюлетина е от 300-400 страници до над 3500 (за сравнение, “Война и мир” е около 1300) за Местните избори.