След почти три годишно ослушване, най-после днес намерих време да скова (свестен) сайт за българския adblock списък. Като подхванах, направих и интеграция с Twitter, където commit log-овете от кодовото хранилище заминават директно.
Другото ново нещо е филтъра за Opera, който се генерира автоматично от моя списък в комбинация с актуалния на Fanboy.
В процес на разработка са и статистики за използването(10x myst!) на списъка, но за тях – по-нататък.
Приятно сърфиране!

Вече и малките деца знаят, че някой си публикувал в Интернет “секретният доклад” на ДАНС. Като оставим настрана какво говори този факт за милата Родина, както и без да се вълнуваме от съдържанието, изниква въпросът кой я свърши тази работа. Тук ще опиша няколко стандартни стъпки, които могат да се предприемат в такива случаи, използвайки попадналата ми възможност за широки спекулации. Всичко описано по-долу може да бъде извършено от всеки грамотен Интернет потребител, без използване на инвазивни методи или по-специален достъп.

Първо, след кратко търсене се оказва, че всички медии са пуснали връзки към 4shared или към svejo.net, като първото е самият хостинг, а второто – страница за споделяне на връзки между потребители в Интернет. В споделеното пространство в 4shared откриваме един tgz архив и 26 jpg файла, качени от потребител “kamchia”. Въпросният потребител явно е отбелязал, че не желае контактните му детайли да са публично достояние. Сваляме намерените файлове и без да се затормозяваме с отварянето им за момента, продължаваме нататък.

На svejo.net отново попадаме на познатият ни потребител “Kamchia”. Разглеждайки профила му откриваме, че е споделил още три връзки, отново към 4shared, но този път към файловете на друг потребител – gamizbond.(регистриран още на 2 окт 2009 г.) Тук вече имаме достъп до профила, в URL-то към който очевидно имаме санитиран електронен адрес: gamizbondabvbg -> gamizbond@abv.bg . Сещайки се, че svejo.net удобно използват Gravatar за показване на потребителските снимки, връщаме се обратно и виждаме генерираният аватар на Kamchia. Който е разглеждал услугата с по-критичен поглед знае, че в URL-то се подава MD5 хеш на електронният адрес, в случая на лицето в svejo.net, което споделя връзките. В нашият случай откриваме, че f4332600438ab3197ac61a3c99cc9431 е MD5 хеш от вече познатият ни e-mail gamizbond@abv.bg. Не беше силно изненадващо, но поне имаме някаква форма на доказателство за връзката kamchia <-> gamizbond.

Нека сега обърнем малко внимание на файловете. Декомпресираме архива, виждаме че съдържа всички останали картинки и проверяваме какво има в EXIF таговете им. В поддиректория gamizov, таговете са зачистени. От spravka , обаче става ясно, че картинките са сканирани/обработени с Adobe Photoshop CS2 под Windows, както и времето в което това се е случило. По резолюцията пък може да се проучи и моделът на скенера. Разбира се, EXIF записите могат да се манипулират.

По-интересни неща откриваме, разглеждайки хедърите на tgz архива. От тях става ясно, че *nix потребителя Nasko , от групата Nasko е компресирал файловете, имащи респективното време на модификация. С HEX редактора откриваме, че uid/gid на потребителя е 767. Това е малко странно, имайки предвид uid/gid резервациите при по-разпространените Linux дистрибуции е над 1000 (Debian/SUSE) и над 300 при RedHat базираните (а при *BSD?). Това значи, че за да има такъв uid, потребителят Nasko използва RedHat дистрибуция (респ. Fedora/CentOS) и то вероятно на споделен хостинг, от където е създал и качил архива на 4shared. Разбира се, горните записи също могат да бъдат манипулирани ;)

Горните действия ми отнеха под 10 минути. Следите може и да са финно моделирани, за да насочат в определена посока. Такава очевидно има и компетентните е време да поемат натам.

След милионите, налети в така нареченото “Електронно правителство“, никой дори и не вярва, че такова съществува. Интегрираните услуги ги няма, описаните процедури са овехтели, а на гръбнака на платежната система му се виждат само кокалите. Останал е единствено приятния четири-буквен домейн.

На този свеж фон, някои институции, било защото в тях все още се завъртат технократи, било защото са осъзнали, че това е единственият нормален път, развиват електронните си услуги. Всекидневно хиляди счетоводители подават различни документи, декларации, правят справки и т.н., без врява, без рязане на ленти и прочие дивотии. Това е станало за тях част от работния процес и те изискват всичко да работи безотказно. Само си представете, какво би станало в офисите на НАП, ако 120000 (от около 180000) фирми, подаващи в момента месечните си ДДС декларации с електронен подпис през Интернет, се подредят на опашка. Не искам да съм наблизо. И това е само за една от услугите.

Днес имаше технически проблем с платформата на НАП. За няколко часа услугите не бяха работоспособни и за това кратко време всички телефони почервеняха, форумите се напълниха с разгневени клиенти, а дори се появиха и откровени глупости по онлайн медиите. Старата песен – започваш да оценяваш нещо едва, след като го загубиш.

Днешната случка има за мен два съществени извода:

Първо, трябва да се положат още усилия, за да се укрепи и подсигури технически това, което работи в момента в полза на толкова много хора.

Второ, и то доста по-важно, бъдещото Електронно правителство трябва да стъпи върху добрите практики на работещите електронни услуги, които да се надградят, допълнят и интегрират. Всичко друго би довело до дестабилизация, загуба на пари и време + много скъсани нерви и от двете страни – граждани и държава.

Авторът е ръководил изграждането на част от електронните услуги на НАП. Изразеното мнение е лично и не трябва да се приема като официална позиция на която и да било институция.

Днешната разходка в парка за четене и бира се превърна в надбягване с дъжда. Всичко започна леко, почти като закачка. Хората с кучетата се разбързаха, младежите надуха бирените бутилки и се зараздигаха. Само една самотна бегачка в бяло продължи невъзмутимо загрявката и подпали гуменките нанякъде със скромно темпо.

Упорит излязох и дори едрите капки не ме спряха да довърша главата, която бях започнал. Когато това стана, вече си валеше могъщо. Реших, че е време за прилагане на индианските тактики. Хванах една мочурлива пътечка през Борисовата, минах покрай сцената, кортовете, “Лодките” (май работят вече, въпреки времето) и се измъкнах на Евлоги.

За тридесетте минути до къщи вече бях успял да прогизна съвсем както в дебелите книги го описват. Свалих качулката, разкопчах анорака и за ужас на останалите плувци по улиците зацепих право през вълните.

Бърза гореща баня, кратко размишление на тема ром срещу коняк (завършило в полза на коняка), парченце шоколад и под звуците на Anathema – A Natural Disaster – е как да не зацапаш блог пространството от блаженство ;)

“Няма нищо по-хубаво от лошото време“

Сутринта попаднах на Вени Марковски по “БиТиВи-ту нъ културътъ”. За друга тема беше отишъл, но не пропусна да спомене за публикуването сайтовете на Президента и прокуратурата под Creative Commons. Това събитие, разбира се, беше подобаващо отразено в блог пространството.

Случайно бях на компютъра и реших да разгледам. Направи ми впечатление, че избраните варианти (уклони?) на двете страници е различен: за президента е “Признание-Без производни произведения 2.5 България“, а прокуратурата “Признание 2.5 България“. Доколкото последния е по-малко рестриктивен, без да съм специалист по темата, считам, че е некоректен, тъй като дава възможност за разпрстранение на модифицирано съдържание от страницата с цитиране на источника.

Дори и нещата да не са така, отново прозира познатата схема в България: някой предлага нещо, евентуално след години някой се сеща за предложението и го прави формално, без да се задълбочава в значението на действието, с тайната надежда да спечели евтин PR. За реализацията на подобна идея трябва да има насочено разбиране към проблема и съответните формални санкции – ПМС-та, заповеди и т.н. Докато този тип неща се решават, като на маса се разберат едни хора и после единия издудне на системния администратор по телефона “…абе Пенчо, вземи тури едно [...] отдолу на сайта…”, няма да видим светлинка в тунела :(

За мълчаливият протест на полицаите всички разбраха. Твърдеше се, че са започнали да се организират чрез вътрешния форум в министерството. Разбира се, първосигналната реакция на висшите функционери е да спрат форума. В резултат хората се пренасят на друго място, този път достъпрно през Интернет. На показ излизат всичките неуредици, простотии и тегоби на българския полицай. За неговият шеф да не говорим.

Ето как за проблеми от ’08 се правят опити за решаването им с методи от ’60. Разбира се, тук проличава същото разбиране за съвременните технологии и работата на информационното общество, каквото МВР проявява и при останалите операции в областта – торенти, информациони портали и пр.

Докато умните глави спорят дали протеста се е самозародил поради горните причини или е политическа спец-акция, проблемите си остават. Прехвърлянето им единствено в социално-битовата сфера също не допринася за решаването им.

Edit: А ценоразписът на служителите в МВР е излязъл още ония ден. Направо от източника. От главен секретар надолу. Който ми покаже коя друга държава си го е направила това сама има бира (или каквото там пие) от мен.

Edit2: Ама разбира се, форумът вече е със затворен достъп. Явно old school методите работят. Къде ли ще е следващия :)

Вчера, прибирайки се към къщи, награбих една торба стари семейни снимки. Това ми костваше час закъснение за работа тази сутрин – отворих албумите и се зазяпах. Определено действа съживяващо и те кара да се замислиш за много неща – какъв си бил, за какво си мечтал и какъв си станал.

Рано е за рекапитулация, разбира се, но просто няма как да не теглиш чертата, дори и наужким.

***

Почти всички са чернобели и доста добре запазени. Отдавна ми се въртеше идеята да ги сканирам и реших, че му е дошло времето.

Благодарение на Косьо, вече се сдобих временно със скенер, което ми излекува хардуерната недостатъчност.

Остана да харесам подходящ софтуер за подреждане на семейните фото архиви. Сигурен съм, че има много, а това значи, че може да уцеля куция :)

Нещо просто – desktop приложение, да поддържа тагове, да може да търси и филтрира раздели по тях, да генерира или изпраща метаинформация към онлайн галерии.

Идеи?

Искам набързо да споделя очарованието си от пресния албум на Nick Cave and the Bad Seeds. Особено от едноименната песен, която така ми се е забила в главата, че имам чувството, че ходя оплезен търся къде да заровя кокала :)
Можете да я чуете на сайта на бандата.

Моят приятел и колега Косьо, заедно с още трима капитани-разбойници поеха едно скромно начинание, за което искам да пиша накратко тук.
Първо се метнаха на самолет до Чикаго. Там са си харесали една спортна яхта, която към момента е изтеглена на сух док. На място ще натоварят лодката на камион и ще я откарат до океана – на има-няма 800 км. Там се пуска на вода и на платна, ще се приберат в България.
Интересното тук е, че това ще е най-младият екипаж, прекосил Атлантика с яхта. Отделно, Косьо пък ще е най-младия българин, свършил тази работа :)
През цялото време екипажът ще разполага със сателитен телефон, през който ще блогват какво им се случва по пътя и ще изпращат снимки. Очаква се и първото (доколкото ми е известно) използване на услуга от така нареченото електронно правителство от насред океана, но за това когато му дойде времето ;)
Ако ти е интересно, можеш да следиш събитията на живо на блога на проекта http://chicagoandback.org

Измина повече от месец от местните избори. Въпреки това, все още в над 200 места продължават препирните кой, как и защо е станал общински съветник/кмет. Резонно е да се хвърлят и обвинения в най-странни и невинни посоки – просто за замътване на обстановката, защото, както знаем – в мътни води не знаеш какво ще хванеш.

В следващите редове ще се опитам да “отворя” процесите по обработката на изборните резултати. Не, че са някаква тайна, но са описани в различни документи, респектиращи с обема и скучният си език.

Всичко започва сутринта в изборния ден. Събират се секционните избирателни комисии (СИК), разполагат бюлетините, отварят изборните секции и започват да чакат. Хората идват, гласуват и пускат пликовете с маркираните бюлетини.

Когато приключи гласуването, членовете на СИК се затварят, измъкват бюлетините от пликовете и ги разделят на купчинки по партии/кандидати. След това броят. Бройката на СИК членовете варира, обикновено от 9 до 13, винаги нечетна. Те се предлагат от различни политически партии, за да няма договаряне. Когато се скарат за бройките, сдобрят се, пак се скарат и накрая здравият разум победи (разберат/наговорят се), изготвят СИК протокола.

СИК протокола има две части – основна и разпределение. В основната се записват числа от типа – колко бюлетини получихме, колко хора дописахме в списъка, колко празни пликове намерихме и т.н. Разпределението се състои от бройката на гласовете по партии/кандидати. Когато го попълнят се подписват и го мъкнат в Общинската избирателна комисия (ОИК).

ОИК има за всяка община – 264 на брой в момента. Тук започва и компютърната обработка. Протокола от СИК-а се носи на оператор на компютър, който го набира под наблюдението на членове от общинската и секционната комисия. Те го гледат в ръцете и мрънкат, когато сбърка.  Отделно софтуера реализира и всички законови контроли – дали написаната бройка на действителните гласове отговаря на сумата на гласовете по партии/кандидати, броя на подписите дали съвпада и т.н. Накрая оператора разпечатва разписка, съдържаща числата от СИК протокола. Разписката се сравнява още веднъж визуално от членовете на ОИК и СИК, след което всички се подписват.

Подписаната разписка се носи на специално нарочен отговорник, който проверява налични ли са всички подписи и я потвърждава.

По време на въвеждането в ОИК, на регулярни интервали се изпращат потвърдените до момента СИК протоколи в Централната избирателна комисия (ЦИК). Това се прави за публикуване на данните в Интернет, както и за нуждите на оперативните справки. Всички данни се изпращат подписани с цифров сертификат за електронен подпис, без да се криптират. Това гарантира невъзможността за промяна/подмяна, както и прозрачността – който иска – да sniff-и.

Когато въвеждането в ОИК приключи се сумират резултатите, изпълняват се стъпките на математическия метод за изчисляване на пропорционалните резултати (сега Хеър-Ниймайър, преди – Д’Ондт) и се попълва ОИК протокол. Тогава става ясно кой е кмета, кои ще бъдат общински съветници и т.н.

След приключването на въвеждането, трима от членовете на ОИК се вдигат и мъкнат в ЦИК в София СИК протоколите, копие на локалната база данни (подписана с електронен подпис) и още някои допълнителни решения, записки и т.н.

В ЦИК се извършва повторно въвеждане (превъвеждане) на СИК протоколите. Специално се следи второто въвеждане да не става от едни и същи хора. Най-малкото, първоначално въвеждането става в съответната община, а след това в София. Физически достъпа до работните станции и сървърите в ЦИК се осигурява от Националната служба за охрана (НСО), които допускат единствено хора по списък, след предварителна проверка за чисто криминално минало.

Операторите в ЦИК превъвеждат всеки един СИК протокол още веднъж. Софтуера налага същите контроли, които са и в ОИК, като заедно с това и сравнява с първото въвеждане. Ако има каквито и да било несъответствия, оператора получава съобщение от общ характер, което не му специфицира къде точно е разликата, а го приканва просто да прегледа още веднъж всичко.

Когато превъвеждането на даден ОИК приключи, специално обучена група анализатори пуска справки, които показват точните места на несъответствията/техническите грешки. За всеки един проблем се разписва предложение за решение, базирано на оригиналния протокол.

Когато превъвеждането приключи, всички справки за несъответствия се предават на ЦИК за вземането на решение. Обикновено, това са написани с левия крак протоколи или операторски фантазии. Последното почти не се среща, защото всичко се регистрира и последствията са мълниеносни – от отрязване на парите по договора, до предаване на съответните органи. Добрата новина е, че хората вече се научиха и глупости не правят – главицата на всяко пиленце си му е мила :)

ЦИК се произнася и оповестява публично решение за грешките. Решението се въвежда в системата и се проверява дали води до промени в изборния резултат. Ако това се случи се сезира Върховният административен съд (ВАС) за касиране на изборите в съответното място.

Когато всичко приключи, се генерира и отпечатва изборният Бюлетин – на хартия и в електронен вид. Според вида избори, Бюлетина е от 300-400 страници до над 3500 (за сравнение, “Война и мир” е около 1300) за Местните избори.

Вероятно не си чувал за групата. Това е така, защото утре ще свирят на живо за първи път, откакто са се събрали. Стилът им е bluezzz, особено подходящ за кана ром и шепа бадеми.

Ако все пак изпитваш съмнения, сигурен съм, че имам няколко mp3-ки, които може би ще ги разсеят… драсни и ще ти пусна връзка.

Та, датата е 23.10, часът и мястото са известни.