CC инвазия

No comments »

Сутринта попаднах на Вени Марковски по “БиТиВи-ту нъ културътъ”. За друга тема беше отишъл, но не пропусна да спомене за публикуването сайтовете на Президента и прокуратурата под Creative Commons. Това събитие, разбира се, беше подобаващо отразено в блог пространството.

Случайно бях на компютъра и реших да разгледам. Направи ми впечатление, че избраните варианти (уклони?) на двете страници е различен: за президента е “Признание-Без производни произведения 2.5 България“, а прокуратурата “Признание 2.5 България“. Доколкото последния е по-малко рестриктивен, без да съм специалист по темата, считам, че е некоректен, тъй като дава възможност за разпрстранение на модифицирано съдържание от страницата с цитиране на источника.

Дори и нещата да не са така, отново прозира познатата схема в България: някой предлага нещо, евентуално след години някой се сеща за предложението и го прави формално, без да се задълбочава в значението на действието, с тайната надежда да спечели евтин PR. За реализацията на подобна идея трябва да има насочено разбиране към проблема и съответните формални санкции – ПМС-та, заповеди и т.н. Докато този тип неща се решават, като на маса се разберат едни хора и после единия издудне на системния администратор по телефона “…абе Пенчо, вземи тури едно […] отдолу на сайта…”, няма да видим светлинка в тунела :(

Надежда за всички

No comments »

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.

Има една българска поговорка, че веднъж хванеш ли се на хорото, няма пускане.

Когато имперсонираме цялата държава с героя, ще видим нищо по-различно от познатото. Защото стъпките които прави държавата са извършвани спрямо разбиранията на малките и средните хора по етажите на властта. По-рядко от интересите, предизвикващи внимание в медиите и отвращение в нормалния човек.

***

“Надежда за всички!”

Лесно ли е да обещаеш света?

Правило ли си го?

На човека до теб, на този, който ти вярва и те гледа в очите? На този, който следи всяко твое действие, коментиращ всяко твое състояние? Нима не си се чувствало виновно за нещо някога-си?

Така се чувства обикновеният държавен служител пред своя началник. И пред изискваниятата на ЕС.

Ти можеш. Ооо, да – можеш. Просто да прекъснеш. Меко или твърдо да кажеш – НЕ, СТИГА ОЩЕ!

Той не може. Той просто трябва да намери и постави своето парченце от пъзела.

***

Тогава се заражда надеждата.

Че се отива в правилната посока.

Че се знае какво се прави.

Че другите знаят какво се прави.

Че околните вярват и помагат.

Че се прави нещо наистина стойностно.

Накратко, надеждата се материализира, противно на всички закони и постулати на физиката. Просто защото много хора са го обещали и то просто трябва да се случи. Отнякъде.

Тук се намесват играчите, които са на “ти” с бизнеса с обещанията. Те нямат почти никаква представа за реалностите, защото са “top management” и могат просто да “управляват процесите, нищо повече”. Те дават надежда. На тези, които имат нужда от нея. На които нищо друго няма да помогне, освен ръката, даваща им още малко време. Измервано от избори до избори.

***

В България голяма част от ИТ бизнеса се крепи на държавни проекти. Последното сигурно е спорно, но въпреки това вярно.

Когато клиента ти изисква производството на розови облаци, ти му ги създаваш. Приемат се невероятни задачи, изискващи невероятно време и произвеждащи невероятни резултати. Думата “невероятно” може да се приеме с всички условности на съвремеността – от откровенна простотия до върхови технологични решения. Зависи от конкретните играчи, пуснати на терена.

Всичко това погубва добрите специалисти в България. Тези, които могат, но не знаят. Могат, но не искат. Могат, но точно сега не могат. Тези всички влизат в руслото на неопределеността и я създават с пълна сила. Намират невинната жертва, на която да се уповават и се държат за нея докато не я потопят. Следва друга – по възможност, по-обемна(куха).

***

От цялата заигравка губят всички. Хамериканците го наричат loose-loose situation. В нашия слуачй всеки мрази всеки и вярва в своята истина.

Винаги съм си мислил, че ни липсват хора, които Вярват. Че сме се пръкнали цяло поколение нихилисти и простаци. Че на останалите просто не им пука.

***

Сега виждам, че има нужда да извадим актьорите от матрицата и да ги хвърлим в дълбокото. Там или ще се почувстват в собствени води, или ще се удавят. Защото надеждата е лъжа, когато е единствено в представите на някой си.

***

И на финала, нещо за Надеждата, от Джани Родари:

“Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал… познайте какво?

— Надежда. Надежда за всички.

‘Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!’

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари

и само отвънка поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.”

Taranttino

6 comments »

Те са рок/блус група с качествен звук и трахотен глас на певицата. Свирят в рок баровете в София, имат и доста участия по страната.

Наскоро записаха и няколко авторски парчета, които решиха да споделят за свободно сваляне в Интернет.

Можете да ги чуете и дръпнете от тук.

Ще се опитам да държа календара им в last.fm актуален.

На живо са още по-добри ;)

PR hell

2 comments »

За мълчаливият протест на полицаите всички разбраха. Твърдеше се, че са започнали да се организират чрез вътрешния форум в министерството. Разбира се, първосигналната реакция на висшите функционери е да спрат форума. В резултат хората се пренасят на друго място, този път достъпрно през Интернет. На показ излизат всичките неуредици, простотии и тегоби на българския полицай. За неговият шеф да не говорим.

Ето как за проблеми от ’08 се правят опити за решаването им с методи от ’60. Разбира се, тук проличава същото разбиране за съвременните технологии и работата на информационното общество, каквото МВР проявява и при останалите операции в областта – торенти, информациони портали и пр.

Докато умните глави спорят дали протеста се е самозародил поради горните причини или е политическа спец-акция, проблемите си остават. Прехвърлянето им единствено в социално-битовата сфера също не допринася за решаването им.

Edit: А ценоразписът на служителите в МВР е излязъл още ония ден. Направо от източника. От главен секретар надолу. Който ми покаже коя друга държава си го е направила това сама има бира (или каквото там пие) от мен.

Edit2: Ама разбира се, форумът вече е със затворен достъп. Явно old school методите работят. Къде ли ще е следващия :)