I dreamed a dream

No comments »

I dreamed a dream in time gone by
When hope was high
And life woth living
I dreamed that love would never die
I dreamed that God would be forgiving.

Then I was young and unafraid
And dreams were made and used
And wasted
There was no ransom to be paid
No song unsung
No wine untasted.

But the tigers come at night
With their voices soft as thunder
As they tear your hope apart
As they turn your dream to shame.

And still
I dream he’ll come to me
That we will live the years together
But there are dreams that cannot be
And there are storms
We cannot weather…

I had a dream my life would be
So different form this hell I’m living
so different now from what it seemed
Now life has killed
The dream I dreamed.

NLCV капацитети

2 comments »

Нямам навика да пиша критични постове, но това, което прочетох преди малко просто ме разтърси:

“В рамките на България не беше нещо изключително. Първо, този вирус е относително стар. Второ, това е реплика на една стара технология. Това е компютърен червей, който, пуснат на едно място, сам започва да пълзи и да се разпространява. Той погасява домейните и не може да работи пощата. Едно от нещата, които прави, е, че изведнъж целият управленски потенциал на инфраструктурата изчезва. Дори и уебмейл. Той не разрушава данните, но задръства нещата и те спират”

Изказването е относно методите на червея Conficker и е направено от Евгений Николов, от екипа на NLCV към БАН.

Едва ли може да се направи по-погрешен и лаишки коментар по темата. Conficker е доста интересен червей, комбиниращ множество технологии и демонстриращ изключително високо ниво на владеене на материята. Това е червея при който отношението на времето на активност и броя на заразените компютри е най-високото постигано до момента. И не се вижда скоро да приключи, точно поради правилната комбинация на иновативни техники, позволяващи управлението на бот мрежата и нейното устойчиво развитие.

Добър reverse engeneering на червея с доста подробности можете да видите тук:

http://mtc.sri.com/Conficker/

Силно се надявам коментара да е просто журналиситческа фикция и некадърност.

Международното положение и финансовата криза

No comments »

(по Богомил Райнов)

— Моята майка бе италианка, а баща ми — немец, и раждането ми беше резултат на политическата ос Рим-Берлин, а бащината ми смърт — резултат на счупването на оста в битката с болшевиките, а следващият брак на майка ми — резултат от идването на американците.
— Добре все пак, че майка ви не се е омъжила за руснак — подхвърля Мод.
— Разположението на фронтовете е изключвало подобна опасност — забелязва Франк. — Но както се развиват събитията, нищо чудно, ако вашата дъщеря или дори вие самата се омъжите за китаец.
— Мисля вече ви казах, Франк, че тия ваши шеги…
— Никакви шеги, скъпа, никакви шеги. Някой ден може би наистина ще се наложи да избираме между китайците и руснаците…
Сервитьорката наново е донесла картата, тъй че вместо между китайците и руснаците двамата се залавят да избират между мелбата с праскови и някакъв сложен сладолед с ананаси.
— Да, ситуацията съвсем не е шеговита — подхваща дебелият, след като келнерката е отпратена със съответната поръчка. — Какво мислите вие по въпроса, драги Каре?
— Аз лично се вълнувам повече от стагнацията — промърморвам.
— Позната болест — кима Франк.
— Имате предвид стагнацията?
— Не, имам предвид склонността да се вълнувате от несъществуващи неща — пояснява гостът. — Няма стагнация. Няма криза. Няма инфлация. Толкова ли е трудно да го разберете?
— Как така „няма“?
— Ами така: няма!
— Моите счетоводни книги говорят друго.
— А защо смятате, че вашите счетоводни книги представляват библията на новите времена? На тоя свят съществуват милиони счетоводни книги и данните в тях са твърде различни. Изобщо сделките съвсем не са намалели, напротив. Също както и парите.
— А инфлацията?
— Каква инфлация? Откакто се помня, хората говорят все за инфлация. Откакто съществуват банкноти, те непрестанно се обезценяват. И все пак хората държат да имат банкноти. Ние с вас — също, нали? Няма начин заплатите да растат, а цените да седят на старото място. Това, което вие наричате инфлация, е всъщност израз на вечния стремеж у човечеството да се самонадхитри. Което съвсем не пречи на земното въртене, а може би го и стимулира. Опасността, драги Каре, е другаде…

Денят не си личи по заранта

[Работно заглавие]

No comments »

Това ще бъде история за изгубени и намерени мечти. За открития и пътят към тях. Героите ще губят по малко от себе си, за да печелят въображаемите си победи. Ще създават и рушат. Ще копнеят по невъзможни неща, ще се опитват да забравят.

Ще бъдат едни от нас.

Възможно е да има жена с пистолет. Голям пистолет. Стреляща точно. Много точно.

А може би не.