Четох преди време онази теория за мозъчните пътища. Според нея, когато човек попада в еднотипни ситуации, емоциите му закърняват и успява всяка нова да конвертира до познатите стари. Когато имаме положителна личност, това е прекрасно – и в лошо и добро, той винаги намира спасителната гънка, за да бъде щастлив. За другото е ясно.

Познавате ли такива?

Аз – да. Повечето ми познати и приятели са успели да попаднат в емоционалните канали и живеят в тях. Аз също го мога. Даже съм доста добър в това, когато трябва да го проявя като още една защита. Хората трудно се променят – особено, когато са пораснали и живота ги е научил как да бъдат твърди и безжалостни. Точно тук и аз съм добър. Даже прекалено.

Странно е как започвайки, деня ни дава надеждата, която нощта ни е отнела. Банално и плоско е, но често работи. Дано този път ме пощади, защото аз няма да го направя за него, Денят.