Обикновено се има впредвид онази възраст, за жените, когато не могат да имат деца. Тя е свързана с психологически промени, които трудно могат да бъдат незабелязани от околните.

При мъжете нещата стоят малко по-встрани. Критическата възраст е времето, когато разбираш, че мечтите ти са нещо обикновено, че няма какво повече да бъдеш, дори и в най-високия летеж на бъдещото си обозримо развитие.

Вероятно има изследвания по съпроса, но се въздържам да ги чета.

Просто имам едно наблюдение по въпроса.

Критическата възраст при мъжете ПАДА.

С риска да открия топлата вода (което, само по себе си не е загубена работа) твърдя това, наблюдавайки моите приятели и мен самия. Това е малко тъжно, но пък си има и плюсове. Навява стабилност. Нежелание да грешиш.

На мен често ми се случва да греша. В повечето случаи го правя с ясното съзнание, че не съм прав, но трябва да постъпя така, заради…ъм… вътрешното усещане за истина и свобода.

Сега се замислям, че всъщност може би съм попаднал в същата фаза.

Интересно, къде ще свърши работата. Имам предвид, ясно е, че в гробищата, въпроса е кога (за мен) и защо (за тези, които се интересуват от подобни забави)?