Наближават изборите и отново се заговори за подобряване на изборното законодателство. И този път темата “електронно гласуване” не бе пощадена, но за сметка на това се предложиха редица палиативни решения (по тази езикова конструкция). Минавайки през внесените законопроекти се вижда следното: в материалите на БСП, РЗС и ДПС няма предложени промени, свързани с отдалеченото електронно гласуване. АТАКА предлагат отдалеченото електронно гласуване да се регламентира чрез друг нарочен закон. Така на практика някакви дефинирани предложение има в проектите на ДСБ и ГЕРБ. Оставяйки настрана някои общи проблеми, на които не е обърнато внимание в законопроектите и за които евентуално отново ще се търси решение в последният момент, ще споделя няколко коментара по техническата част.
- И двата законопроекта изключват конвенционалното гласуване, ако си упражнил (в случая на ДСБ дори ако просто си се регистрирал) правото си на глас по електронен път. Гласуването е в рамките на 2 до 3 дена и то ограничено по брой пъти. По идея дистанционното електронно гласуване е, че то се извършва извън изградената защитена среда. Възможностите за контролиран вот по този начин са безгранични. За успешното протичане на процеса е необходимо времето да се удължи (например в Естония е 5 дена), без да има ограничения на броят на коригиране на вота от избирателя, което е напълно излишно. Ако все пак реши да гласува в секцията, подаденият глас по електронен път просто се инвалидизира на база избирателният списък. За инвалидизирането може да се приложи асиметрична криптография, която да гарантира анонимността на електронния вот. Последното апропо, би трябвало да се регламентира законово, а не да се оставя за оформяне в методически указания, защото има твърде много подводни камъни в имплементацията, които трябва да се премислят.
- Поради липса на надеждна електронна идентичност, в проектите е предвидено поредното погазване на чл. 2 на ЗЕУ. Въпросът за достъпността на предвидените за регистрацията данни е ясен и на малките деца. По план обаче, до изборите трябва да да имаме първите издадени държавни eID карти, да не говорим за наличието и на електронни подписи. Последните, естествено по стар български обичай “по-католици от папата”, бяха леко скопени откъм идентификационни данни с последните промени в ЗЕДЕП. Още помня учудването в очите на естонските експерти, докато им обясняваха как в ЕГН-то има много тайни лични данни, та затова си правим харакири и позволяваме издаване на ЕП само с единия гол псевдоним вътре. Хората обясниха, че и техния национален идентификатор е по подобна на нашата схема и след кратко обсъждане, решили, че по-добре да си развиват електронното управление, отколкото да подкопаят основите му с един замах. Въпреки всичко, дори и малкото, което имаме постигнато на този фронт може да се използва успешно и с помощта на технически мерки да използваме сигурната отдалечена идентификация. Както между другото го правят стотици хиляди фирми и граждани ежемесечно с услугите на НАП, АМ и електронното банкиране.
- ДСБ предлагат електронно гласуване в рамките на секцията чрез тактилен терминал. Хубаво, но цената няма да оправдае инвестицията. Какво ги правим после 12К терминали? Когато Русия изгради най-голямата в света мрежа за видеонаблюдение, по време на последните избори, паралелно с това вървеше и конкурс за идеи какво после да правят стотиците хиляди камери, активни мрежови устройства сървъри и т.н. В нашият случай вероятно областните управители ще трябва да им търсят место за съхранение. Да не говорим за десетките примери в световен мащаб за отказване от такъв вид гласуване поради несъвършенства на технологията и общото мнение на коментиращи, че си искат дистанционно гласуване през Интернет, а не упражнения тип 2009, когато имаше подобно експериментално гласуване, но с неизвестни резултати.
- ГЕРБ предлагат “От един IP адрес не може да гласуват повече от двама избиратели.”. Всеки системен администратор под, но все пак близо до средното ниво може да обясни защо това е абсолютно ненужно и даже вредно, защото създава false sence of security.
Разбира се, може още доста да се дращи по написаното в проектозаконите. Най-общо нещата могат да се систематизират така:
- Необходимо е да се преосмисли подхода за провеждане на дистанционното електронно гласуване (виж горе);
- Необходимо е да се използват стандартните математически и криптографски подходи за гарантиране анонимността на вота. Няма нужда да се преоткрива топлата вода. Съществуват готови решения в други държави, които България може да използва, както и множество комерсиални такива. За привеждането на готовите решения обаче в използваем за страната ни вид ще трябва време.
- Нормално би било платформата за дистанционно електронно гласуване да е с отворен код. Иначе отново ще се сблъскаме с такива изказвания.
* В законопроектът на ГЕРБ, електронното гласуване е предложено в §42. 042 (oct) = 0x22 (hex). Разбира се, че е случайно, за потвърждение може да гледате това (интервала 4:40-5:00 мин).
3 comments »