Параграф 22

Празникът на благодарността дойде и мина, докато Йосарян беше още в болницата. Единственото лошо нещо по време на празника беше пуйката, която им сервираха на обед, но дори и тя беше доста добра. Това беше най-разумното честване в живота му досега и той тайно положи клетва в бъдеще винаги да прекарва Празника на благодарността в тихото убежище на някоя болница. Но още на следната година той наруши святата си клетва, като прекара празника в една хотелска стая, водейки интелектуални разговори с жената на лейтенант Шайскопф, която за случая беше сложила кучешката марка за самоличност на Дори Дъз и която с надути, изтъркани фрази го поучаваше и мъмреше, загдето гледа така равнодушно и цинично на Празника на благодарността, макар че и тя самата също като него не вярвала в бога.
'Сигурно съм не по-малко атеистка от тебе', теоретизираше тя с явно самохвалство. 'Но дори аз смятам, че има много неща, за които трябва да бъдем благодарни, и че не би трябвало да се срамуваме да покажем благодарността си.'
'Посочи едно-единствено нещо, заради което трябва да бъда благодарен', подразни я той без особен интерес.
'Ами…' Жената на лейтенант Шайскопф се замисли и за миг замълча колебливо, докато обмисли отговора си. 'Заради мен.'
'Е, хайде, хайде', присмя й се той.
'Не си ли благодарен, че ме имаш?', попита тя. Намръщи се кисело, гордостта й бе уязвена. 'Не съм токова примряла да правя любов с тебе, нали знаеш', каза му тя с чувство на хладно достойнство. 'Мъжът ми командва цяла ескадрила курсанти, които безкрайно ще се радват да правят любов с жената на командира си само защото това им се вижда по-пикантно.'
Йосарян реши да промени темета на разговора.
'Сега променяш темета на разговора', възрази той дипломатично. 'Ловя се на бас, че мога да посоча по две неща, поради което човек се чувства нещастен, срещу всяко нещо, за което казваш, че трябва да сме благодарни.'
'Бъди благодарен, че ме имаш', настояваше тя.
'Благодарен съм, гълъбче. Но съм също и дяволски нещастен, че не мога още веднъж да имам Дори Дъз. Или стотиците други момичета и жени, които ще видя и пожелая през краткия си живот и с които няма да мога да легна нито веднъж.'
'Бъди благодарен, че си здрав.'
'Ядосвай се, че няма винаги да бъдеш здрав.'
'Радвай се дори, че си жив.'
'Трови се при мисълта, че един ден ще умреш.'
'Но нещата могат да бъдат много по-зле!', извика тя.
'Но биха могли да вървят безкрайно по-добре', отговори той разгорещено.
'Ти посочваш само едно нещо', възмути се тя. 'А каза, че можеш да посочиш две.'
'И не ми казвай, че бог действа по тайнствени пътища', продължи Йосарян, без да обръща внимание на възражението й. 'Няма нищо тайнствено тука. Той изобщо не действа. Просто си играе. Или пък напълно ни е забравил. За такъв бог ми говорите вие всички - един дръвник, един недодялан, некадърен, празноглав, надут дървеняк и селяндур. Боже господи, какво уважение може да имате кум едно върховно същество, което намира за необходимо да включи в божественото си сътворение явления като храчки и наядени зъби? Каква мисъл, дявол да го вземе, се е въртяла в неговия извратен, зъл, мръсен ум, когато е отнел на старите хора способността да владеят дебелото си черво? Защо, по дяволите, изобщо е създал болките?'
'Болките?' Жената на лейтенант Шайскопф победоносно се нахвърли върху думата "болки". 'Болите са полезни симптоми. Болките ни предупреждават за опасности, които заплашват тялото ни.'
'А кой е създал опасностите?', запита Йосарян. Той се изсмя язвително. 'О, той наистина е проявил милост към нас, когато е създал болките! Защо не е употребил някакъв звънец, за да ни предупреди, или някой от небесните си хорове? Или някаква система от сини и червени неонови лампички точно в средата на челото на всеки човек? Всеки фабрикант на автоматични грамофони, който има за две пари ум, би могъл да направи подобно нещо. Защо господ да не може?'
'Хората щяха да изглеждат много глупави, ако се разхождаха с червени неонови лампички на челото.'
'Те, разбира се, изглеждат прекрасни сега, когато се гърчат в агония или са затъпени от морфин, нали? Какъв колосален, безсмъртен некадърник! Когато вземеш предвид благоприятния случай и мощта, която е притежавал, за да свърши цялата работа, и после погледнеш тая глупава, грозна каша, която е забъркал, неговата очевидна некадърност е почти потресаваща. Явно е, че никога не се е разписвал на ведомост. Ами че никой бизнесмен, който се уважава, не би взел такъв мърляч дори за разсилен!'
Лицето не жената на лейтенант Шайскопф бе добило пепелив цвят от възмущение и тя го гледаше втренчено и разтревожено.
'Ти не би трябвало да говориш така за него, мили', предупреди го тя неодобрително с тих и неприязнен глас. 'Той може да те накаже.'
'Не ме ли наказва достатъчно и сега?', изсумтя злобно Йосарян. 'Знаеш ли, не трябва да оставим да му се размине безнаказано всичкото зло, което ни е причинил. Някой ден ще ми плати за всичко. Знам кога. Когато дойде Страшният съд. Да, него ден ще застана доста наблизо, за да мога да се пресегна, да сграбча това селяндурче за врата и…'
'Млъкни! Млъкни!', изпищя внезапно жената на лейтенант Шайскопф и го заблъска несръчно по главата с юмруци. 'Млъкни!'
Йосарян вдигна ръка и се сниши, за да се защити от ударите, докато тя, изпаднала в женска ярост, го удряше в течение на няколко секунди. После решително я хвана за китките и леко я притисна на леглото.
'Защо, дявол да го вземе, се вълнуваш толкова?', попита я той с тон на весело разкаяние. 'Мислех, че не вярваш в бога.'
'Не вярвам', проплака тя и се обля в сълзи. 'Но онзи бог, в който не вярвам, е добър бог, справедлив бог, милостив бог. Той не е такъв зъл и глупав бог, какъвто го изкарваш.'
Йосарян се изсмя и пусна ръцете й.
'Нека си разрешим взаимно по-голяма верска свобода', предложи й любезно той. 'Ти няма да вярваш в който си искаш бог, и аз няма да вярвам в който си искам бог. Спогодихме ли се?'

Джоузеф Хелър