ХАЦК ТХЕ ПЛАНЕТ

   Хакерите са спокойни хора, влюбени само и единствено в компютри или по точно в това как да прецакат някого, който не толкова ги е напсувал в рейса, колкото ги е издразнил до смърт с интерфейса. Това са авторите на повечето вируси, което е доста заблуждаващо тяхно свойство предвид външния им вид. Прибираща се от пазар пенсионерка констатира колко приятно момче се качва с нея  в асансьора прилично облечено, вежливо, почти чисто, с учебник под ръка тц, тц, тц (ссс@tickmytongue.com), че к’ъв ли шей тоя учебник, чуди се госпожата, един от малкото прилични хора от младото поколение, ех, туй днескашната младеж и тъй нататък.
   Майката на това момче, което всекиму би се сторило приятно, в момента получава трижди повече псувни от майката на лицето Уилям Гейтс, която е световен рекордьор в тази област. Този младеж в същия този момент е разпространил най новото си творение вирусче, което кара хиляди терминали по света най малкото да се преебат, ако ми позволите този израз; и също така хиляди хора по света да се молят Богу за помощ (...не, не, само не тая директория...), докато отчаянието не завладее сърцата им напълно. Това обаче сме го гледали и по филмите, и по новините; чели сме как непридирчив град като Варна има сериозна причина да стане център на хакерите по света. Сега по важно е да се потопим в реалността: ние обитаваме държава, развита в комуникациите почти колкото Буркина Фасо, да прощават буркинофасовци. Така да бъдеш хакер в днешна България се оказва доста трудно, но все пак  има хора, които се справят в тази насока, евала им правя, и техните усилия се равняват на телесните повреди, които ще получи човек, ако отиде на фолк парти в дискотека "Ритъм" и накара диджея да пусне някой Thunderdome като с тази, хм, песен поэдрави пича с най колоритния анцунг. Какво да се прави обаче, такъв е  животът; можем да се оплачем, но няма пред кого. [Да, ама не. Има. Armenskia_POP@HoTMail.com е точното място за всякакви оплаквания]
   И след като се запознахте с очилатия младеж, любимец на бабите из квартала, нека цъкнем с мишката върху най важното.

Hardware

   Повечето истински хакери не могат да се похвалят със скорострелни машини те работят бавно и с малко, но от сърце. Това, че са доста по-слабо оборудвани примерно от геймърите (хора, които нон стоп играят на компютърни игри, по никакъв начин да не се бъркат с хакерите) не им пречи особено, защото, както казах, те знаят и кътните зъби на РС то си, а и могат да го използват максимално. В наши дни е пълно с 486ици или с първите поколения пентиуми. При хакерите по важното е какво използват. Така стигаме до

Software

   Да, богатите също плачат. Питайте Бил Гейтс. В света на хакерите този нещастен човек е станал символ на всичко най-долно, което съзнанието може да роди (не, не и тва, още по-долно). Той и неговите продукти [за любознателните: Windows 95, 96, Memphis, 98, Веta1,3,3 и прочиe, Windows NT (тоест No Thanks [или пък Not Tested]), както и много други знайни и незнайни извори на безпроблемен живот, съпътстван от спокойствие и сигурност в утрешния ден] са начин да обидиш някого сериозно, както и основа за много вицове, шеги и закачки, които се схващат само от тесен кръг хора. Както и да е, най лошото е, че тези гепарди на мисълта са принудени да използват продуктите на лошия човек главно поради тяхната широка разпространеност [дааа, той бате ви ДеБил Гейдз без пари щото ги раздава...]. Ако обаче хвърлите едно изумено око на  Windows-а на някой хакер, то разбирате, че той е дълбоко и коренно променен. Прилича повече на анти-Windows.
   Хакерската привързаност към DOS-а е пословична и всички богославят намаляващите програми и игри, които все още го поддържат. Тези всички са наясно, че Бил Гейтс трябва да изяде още много хляб, за да направи игрите под Windows същите като под DOS [геймърите да са спокойни за бъдещето си, да му мислят inet маниаците]. Както и да е, игри за DOS вече не се правят. При творческия софтуер трябва да се спомене Turbo Pascal, С, Turbo Assembler [абе изобщо "Turbo" да има, не, че Borland, ъъъъ Inprise де, са по-пекани, ма нали не са Microsoft] от програмите, които все още се използват за писане, но в днешно време хакерите използват по специфични интернетски програмки, които са авейлибъл навсякъде. Използва се абсолютно всяко пиратско и хакнато. Хакерът не купува даже и игри на LUCAS ARTS най култовата фирма.

Общ план

   В България не е лесно да познаеш хакера. Не е както в някои западни филми (пожелали да останат анонимни) гледаш едва ли не сайбърпънкове как летят из града на ролери, шашкат светофари и предизвикват масови безредици, а лап топовете им стърчат от джеба. Човек по-скоро може да се усъмни в някой хърбав младеж, облечен в тъмни цветове, предимно с удобни дрехи, замечтан поглед и често зачетен в поредния самоучител по нещо си (хакерите неистово мразят Help файловете и ги трият с неописуем кеф).  Хакерът не вярва на огледалото и се облича така, както му е  удобно. Подменя гардероба си чак тогава, когато в парите за редовния ъпгрейд са се получили непредвидени приходи. Бради, мустаци и дълги коси се срещат често. С една реч минимален разход на енергия и средства при поддръжката на самия себе си.

Бърлога (Локеишън)

Стаята на средния хакер е нещо подобно на олтар към някое божествено създание най често Джордж Лукас, Джеймс Камерън (разбира се, без Титаник!), Джони Браво или чисто и просто култ  към РС-то като такова. [Само дето всичко това се губи под десетките разпилени книги, брошури, CD-та и най-вече половин гора листчета, изписани с всевъзможни формули, acc и URL-та] По модерните хакери (тези, които не разбират от програмиране) са големи фенове на електронната вълна, плиснала най-накрая и връз наш’та татковина. В техните стаи присъстват най различни cyber мотиви. Стаята е в невероятен безпорядък; те гледат на чистотата според принципа на Хитърпетровото братово момче "що да чистя, като пак ще се изцапа". За сметка на това обаче компютърът е в невероятен ред няма едно излишно файлче и всичко е направено така, че ако чужд човек попадне пред компютъра просто да забрави. Пароли и скрити директории са най малкото, което човек може да срещне. Един хакер разбира винаги кога някой е ПИПАЛ. Компютърът се намира на най-доброто място, пред много удобен стол, който служи за спане много по често от леглото. Хакерите казват, че седят 3АД, а не ПРЕД компютъра последното го правят секретарките, които след производителите на софтуер (да, онзи същия, лошия) са най-низшите и мразени създания [може да се поспори по въпроса със секретарките;) ].

Пол

   По принцип хакерите са мъже. По-удобно е. Пикаеш прав, не се налага всеки месец да правиш иэчисленин за някои непредвидени събития из женския живот, и тъй нататък. Все пак хакери от женски пол съществуват, макар и [изключително много] рядко. Те са в мечтите на всеки от това племе [и то само защото никой от тях още не е мярвал такова животно]. Това много бърэо довежда до следващата точка.

Любов

   Хакерът е романтичен колкото бай Стамат от трети цех, сутрешната  смяна,  и притежава  загриженост към ближния колкото боец от Тупак Амару. Такова нещо не трябва да се случва никому. [баси случея, що пък!? Та нали онези от Тупак Амару и те са хора бе!]

Секс

   Хакерът е девствен до доказване на противното [то кой ли пък не е?]. Доказването обаче става трудно, когато партньорът ти е от другата страна на модема, а текстът, който вижда, не го убеждава напълно. Девствеността не притеснява никого; тук тя дори е гордост. Връэка, съдържаща секс, се среща толкова рядко, доколкото изобщо се намират милозливи девойки, които да попреспят с тези занемарени и разсеяни создания мира. Хакерите се чифтосват с хакерки [аве деба, таз дума женски род има ли в края на краищата?]. Игра с публикатааа: "Как се запознават хакерите?" "По модемаааа!" "Имаме участник, познал точния отговор!". Не дай Боже да си организират среща, различна от "утре пак в тоя чат руум". Това е мечтата на всеки, макар и съпроводена от другите с подигравки от типа "женкар". Като цяло сексът е рядко срещано явление.

Обучение

   Хакерите са природно интелигентни същества. За тях детската градина, училището, университетът  са просто отегчителни места, в които да споделят идеите си със сродни души. Обикновено са отличници и любимци на доста учители. Останалите ги приемат за странни типове или тъпанари, според зависи; така по естествен път стигнахме и до

Отношение на околните

   Семейството: този тип синове или дъщери не създават никакви проблеми на родителите си, освен ежедневните визити на съседа с пушка в ръка, който чака от n часа да говори по телефона, а  трябва да му се обясни, че трябват n+1 часа, за да се даунлоудне този или онзи архив. Ако, повтарям, не дай Боже (Аллах, Кришна, Яхве, Кетцелкоатл и прочие) се случи уникалното и единствено в света явление дуплекс. Иначе никакви проблеми за щастливите мама и тате; родителите на един хакер дори получават адмирациите на околните лелки и чичковци от типа "ама вашия колко е кротък". Финансовият проблем е мааалко по-сложен, но приятелството си е приятелство, а ъпгрейдът е с пари. Братята и сестрите на свой ред смятат другия син на майка им за доста тъп. Те не могат да го възприемат като нормален човек, след като той постоянно им дава инструкции от типа: 
 var 
    (кучето е разходено) := Boolean; 
 begin 
   (кучето е разходено) := False; 
   until (кучето е разходено) = False repeat; 
    begin 
      if (кучето се изсере) then (кучето е разходено) := True; 
     else (продължавай да го разхождаш); 
   end;
 end.
   Братята и сестрите просто не разбират колко понятна и проста е тази програма на паскал. Онези приятели на хакера, които сами  не са хакери, го смятат за странен тип. Другите хакери най често не са го виждали, освен ако не им е пратил снимка по модема.
   Това обаче е друг вид приятелство.
[Обикновенно хакерите са единаци. Из чуждинските държави маниаците периодично си правят срещи - DefCon, 2600p и т.н. Събират се 200-300 сродни души и културно и цивилизовано обсъждат туй-онуй от добрите стари времена. В България обаче ако хакерите от един град се съберат някъде, то те ще са не повече от 3-4. Тогава се започва едно лудо чуролинкане от сорта на 101000101101 докато на някой не му писне и не постави празна чашка в средата на масата. След този момент, всеки, който иска да каже нещо на компютърна тема, трябва да постави фиксирано количество финикийски знаци в чашката и след това да си излее мъката. Парите след това се употребяват за реинвестиране и спонсориране на мероприятието]
 

Музика

   Българският хакер слуша предимно хард рок, лайт метъл или електроника. Типичният (първичен) хакер прототип притежава  доста добра фонотека и не се скъпи да си купува музика. Той не признава друго освен ДиСи, Металика и, разбира се, нали сме в България Б.Т.Р. Електронният хакер (модерният, интернетският) притежава съответно добра електроникс колекция от всякакъв тип от прогресив до хардкор. И двата подвида ползват слушалки  те не обичат шума, а и това е част от техния егоизъм. Те харесват музиката като част от себе си. [някои обаче са на друго мнение и според възможностите си тероризират съседите кой с Technics, кой с очукано Hitachi - важното е джангър да става]

Храна

   Fast food, полуфабрикати. Бързо приготвена и безвкусна храна с много кетчуп и майонеза, какво повече му трябва на човека? Хакерите не пушат и не пият (има и изключения [и то май доста съществени]) основният принцип е "Music Is The Only Drug". Наркотици не, а може би рядко, предимно трева и амфетамини. Кофеин? Доста от тях вече го приемат венозно и има масово пристрастяване.

Спорт   

Любим спорт DООМ в мрежа, а иначе неконтактни спортове като волейбол, тенис на корт маса [както и всички видове баскетбол]. 

Забавления   

Книги предимно фентъзи и научна фантастика. Доста често сваляни от интернет. Хакерите са единствените хора, които могат да прочетат една книга от 200 страници от екрана на компютъра си. Телевизия Cartoon Network е като манна небесна за тях сред бълвоча от политика по другите канали, а и MTV вече прилича на реклама на фитнес зали. Анимация и Sci Fi филми т’ва е!

Игри

   О, Lukas, прибери вересиите си. Трябва ли да споменавам А,В,С,В,...,Х,Y,Z уинговете, на които тези хора летят? Или Dark Forces, Jedi Кnight I, II, Wing Commander I,II,III,IV,V,VI (клони към плюс безкрайност), Rebel Assault пак от 1 до хоризонта. Да не забравя и куестовете. Джон Ромеро идея си няма какви богове е раждала, ражда и ще ражда българската майка юнашка в областта на net DООМ, netQuake и Duke Nukem - deathmatch. Спор няма. На игри са ненадминати. Единствено геймърите водят в показателя "време, прекарано с игри"; но те са всестранно развити хора,  във всички игри. Моят личен рекорд от 13 часа е смешка в сравнение с хак/гейм маратони, за които съм чувал от порядъка на 29,5 часа... Игрите принципно са доста мразени от хакерите, но не  и в България.

Къде и кога?

   Последната характеристика посочва онези места, където някой ако иска може да си хване хакер за гадже, за да му пийнат по една кола, за раздумка или пък "абе ей, пич, слушай с'а: в офисъ неска...". Е, няма да ви помогна много, нямааа, ама не защото не искам, а защото не мога. Хакерите си седят вкъщи пред компютъра, факт. Едно от малкото им излиэания е на кино - най често заради някой и друг пришълец; можехте да ги хванете много здраво, ако следяхте повторението на "м/у звездни войни". Тук трябва да се спомене приносът на СМГ-то (за игнорантите - Софийска Математическа гимназия) в развитието на хакерството/геймърството в България. В последните години там се изучават по два часа Duke Nukem 3D) седмично. Ако се смятате за много напреднали в тази насока, седнете за малко да поиграете с някой тамошен. А за произхода на повечето вируси, били те световни или български, МЕИ-то държи първо място. Когато излизат, те са хора единаци с пачка дискети (да, да, някои все още ги използват) и тук таме някой СD RОМ със софтуер. По кафета? Изключено, най често в парка. [където ги има, иначе по-забутаните барчета си остават ултимейт чойс. Тези места обикновенно са нашарени с водоустойчиви маркери, по-рядко можете да видите и автентична табелка, залепена на екстравагантно място, със съдържание от сорта: "Hacker's choice" или "I was here"]
    Та това е моят опит да се пресъздаде цък туй, цък онуй от хакерската вълна в България. "Хацк Тхе Планет", бе казал един човек.  3а съжаление България не е на точно тази планета. Нашето мило и родно БеТеКа е успяло да се справи с хакерите по начин, който на цял свят би се видял твърде радикален. Браво бе, БТК! В България НЯМА в какво да се хакне човек, важат и двата смисъла). 
    Да си платиш сметката за тока, като влезеш в НЕК постижимо и тъпо; да си поръчаш билет по БДЖ може, но закъде? За Варна, нашата морска / хакерска столица, където ако човек си поръча кола по интернет, тя идва с кораб на Ди Ейч Ел аре стига бе, тея важат за читателите на списание I Love Folk и хилядите фенки на Освалдо Риос. Когато човек реши да си пазарува по интернет от България, та дори и с легална кредитна карта, сървърът отсреща получава уртикария, изпада в неистова паника, от модема се чуват истерични писъци, а екранът се прошарва от учтиви съобщения, че все пак поръчки от България не се приемат поради тва, тва и тва. Верни на принципа, че "бързата кучка сам пада в него", Compuserve и America Online изключиха България, та покрай нея и безкрайната руска шир. БТК отвръща на удара! Няма шес пет. Комуникациите служат на българските бабички да обсъждат по 5 часа сексапила на Янаки Стоилов, а телекомуникациите се изчерпват с мобифона. БТК форевър! Буркина Фасо ще се оправи, сигурен съм. Напред, хакери, Hack The Planet ама не напред, а на з[ап]ад. А тук... но млъкни, сърце !

За автора

   За сега не ми е известен автора на това писание. Текста беше d/l от Piande и естествено той не помни от къде и кога. Разбрах, че писанката е била публикувана в сп. Егоист, но отново ударих на камък с автора. Така, че ако имате инфо по въпроса - mail me :)
   Аааа, да, коментарите в [тези] скоби са мои.