Последните две седмици правя опити да се добирам до работа с колело. За целта Анатоли ми отстъпи бегача си за известно време, “за да се откажа овреме, без да се набутвам”.

Маршрута е от Зона-Б5 до паметника “Левски”. Обикновено ми отнема 30-40 минути пеша, включително кафето за из път, зазяпването по сутрешната суматоха и т.н.

С моите изключителни колоездачни умения, успях да сваля времето с 10-15 минути. За сметка на това, за малко на няколко пъти да отнеса опредната сърдита лелка, цепеща напред. Разбира се, на принципа “всеки батко си има батко”, колите форсират нервно до мен, а водачите от градския транспорт не забелязват обекти под 500 kg и направо се мъчат да газят.

След екстремното каране до работа и обратно, чувствам, че съм на път да развия синдрома “Мамка им, стрелят по мен, искат да ме убият” ала Параграф 22.

Накратко, след като дори и не мога да изпразвам главата с музика в движение, реших да върна превозното средство на собственика му и да задържа набавянето на такова, поне докато не направят прословутите вело-алеи.

Обикновено се има впредвид онази възраст, за жените, когато не могат да имат деца. Тя е свързана с психологически промени, които трудно могат да бъдат незабелязани от околните.

При мъжете нещата стоят малко по-встрани. Критическата възраст е времето, когато разбираш, че мечтите ти са нещо обикновено, че няма какво повече да бъдеш, дори и в най-високия летеж на бъдещото си обозримо развитие.

Вероятно има изследвания по съпроса, но се въздържам да ги чета.

Просто имам едно наблюдение по въпроса.

Критическата възраст при мъжете ПАДА.

С риска да открия топлата вода (което, само по себе си не е загубена работа) твърдя това, наблюдавайки моите приятели и мен самия. Това е малко тъжно, но пък си има и плюсове. Навява стабилност. Нежелание да грешиш.

На мен често ми се случва да греша. В повечето случаи го правя с ясното съзнание, че не съм прав, но трябва да постъпя така, заради…ъм… вътрешното усещане за истина и свобода.

Сега се замислям, че всъщност може би съм попаднал в същата фаза.

Интересно, къде ще свърши работата. Имам предвид, ясно е, че в гробищата, въпроса е кога (за мен) и защо (за тези, които се интересуват от подобни забави)?