Малко неочаквано, но и в разгара на данъчната кампания, основната част от услугите на НАП с електронен подпис вече работят под Linux. Съмнявам се това да доведе до бум в приходите, но пък е новина, която заслужава да се полее с поне една бира с мента.

Техническите подробности по инсталирането и конфигурирането са тук.

Благодаря на всички колеги от екипа, които отделиха следработното си време, за да се случат нещата.

Или както му казваме, “по устав”.

Правилата били, за да се нарушават. Голямата драма на анархисткото движение е, че не може да се организира. По идеологически и философски причини.

Лесно е да се следват правилата, в организация, в която всичко е внимателно примислено. Когато те ти помагат и защитават.

Обаче живота не работи така.

Правилата се налагат като бариери. Премислят се, за да обхванат този или онзи частен случай. Трупат се. Влияят си. Противоречат си.

Получават се класически спагети, при които издърпвайки един макарон, повдигаш цялата купа. Или ти се изплъзгва от вилицата. И цапа при цопването обратно.

Пляс!

Усещаш лекият гъдел и се оглеждаш. Къде ли отиде? Може би просто се върна обратно, без да напакости. Или петноса любимата риза?

***

Изправяйки се срещу правилата, имаш идея. Може би го правиш за себе си. Може би, за да създадеш нещо ново. Ново правило? Ооо, да. Така е лесно. И нова възможност.

Пространство се отваря, като завземеш чуждо. Понякога трябва и да заделиш свое. При всички случаи има излъгани. Ограбени. Неразбрали. Низвергнати.

Опитваш се да насочиш. Да подпомогнеш виждането. Понякога, като в старите “цветни” телевизори – с шарения филтър пред екрана. Понякога, като обясняваш подробно защо стана така, какво очакваш да се случи.

По-често не казваш нищо. Очакваш да бъдеш разбран. Очакваш, че всички виждат твоята цел и ще се борят за нея. Или поне няма да им пречи да си вършат работата.

Но има и други мисли. Виждания. От тези удари боли най-много.

Дори и ако тези от горе могат да унищожат всичко с един замах, не боли. Тогава си герой, поне за себе си.

Дори и да не успееш, имаш втори шанс.

Когато, обаче, не го направиш, защото няма на кой да сториш добро, или просто си останал на обратната страна на луната сам, трябва да помислиш.

Трябва ли?

По-трудно е да разъдиш – трябваше ли?

***

Обичм спагети. Не зная как да боравя с тях. Когато ги ям, изглеждам смешно. Продължавам да мисля, че следващият път ще е по-добре.