Вчера попаднах случайно на непривично място – спирката на трамваите пред ЖП гарата. Имаше много хора и се чуваше обичайната глъчка. Притъмняваше и сензорите включиха светлините. Тогава се случи чудото – примигващите стъклени цилиндри сякаш хипнотизираха тълпата; всички замлъкнаха и за секунди се отдадоха на Усещането.
Беше красиво…
красиво е дори само като го четеш:)