Хората около мен са уморени. Аз самия също.

Изглежда липсват енергийните източници, които ни помагат да продължим напред. По-скоро правим го, но не с онзи плам – да изследваме новото и непознатото. Просто живота си върви.

Ако някой ми беше казал, че кризата на средната възраст ще ме хване на 26, щях да му отговоря, че явно ще живея до 52. Разбира се, това е максимума.

Вдянал най-после за какво става въпрос, наливам си чаша уиски и поглеждам умно в стената. Бамбуковият стол проскърцва леко под възтежалото ми туловище. Пурата е на ръка разстояние. И все пак нещо липсва. Книга? Куче?

… хммм, я даааа връййй сичкуту на там, загдето е тръгналу…