Искам да ви разкажа една история.
Има една група хора, които познават живота. Познават механиката. Знаят как се случват нещата. Да се обадиш на онзи, да почерпиш другия, да бутнеш на третия. Обикновенно, те заемат позиция, от която зависи едно или друго по-голямо решение за живота на другите. Тъй като всички знаят “как стават работите”, всеки елемент от картинката изгражда стена около услугите си. Нарочно оставя задна вратичка, за да може все пак да се изпълни процеса, в който е критична точка. За съответната услуга има и съответното поощрение.
Какво става обаче, когато работещ по горната схема елемент, опита да получи полагаемите му услуги(като гражданин на НРБ?) от останалите крепости? Очевидно, налага му се да търси задните вратички. И не просто му се налага – той само тях познава. Не мисли, че всъщност някой може и да си върши работата, за която му плащат, без да иска нещо допълнително. Така малкото състояние(без значение под какво форма е то) се стопява много по-бързо, от колкото е натрупано и в един момент се излиза на минус. Особено, ако от теб зависят малко неща. Тогава само дължиш на “Заверата”, защото рядко ти се случва да й даваш.
Някои хора казват, че съм малък и не помня много неща, които всъщност си спомянм. Горното е системата на “Второ направление” – а иначе стоката, предназначена за външнотърговския(към и извън СИВ) пазар, продавана “под тезгяха” на вътрешния. На “приятели”. Които ще ти върнат услугата.
Зная колко е трудно да се дефинират, налагат и изпълняват определени бизнес-процеси, в организации, където Второто направление е Първата власт. Нещата не стават с удари по масата, не стават и с внимателни опити за цивилизоване и образоване. Всъщност, ако в опита си не попаднеш в примката на ВН, може да се отчита като умерен успех:)
Истината, поне за мен, е, че всеки, работещ по тези схеми трябва да страда. И то от несъвършенствата на схемата в която е попаднал. Всеки кадърен управленец, осъзнал проблема, може да създаде несъвършенства – понижаване на отговорностите, възлагане на други, промяна на процеса и какво ли още не.
Накрая остана да споменем и другите – тези, които нямат вътрешен човек в крепостта. В зависимост от звяра вътре, те или минават бързо и безропотно, преди да се е стоварила решетката връз главите им, или просто чакат да се вдигне моста. Много от тях мечтаят да бъдат част от системата. Други просто псуват, пушат, пият и правят други неморални и незаконни неща (не задължително в този ред).
А какво правиш ти?
От известно време се опитвам да намеря съмишленици за създаване на организация или политическа сила (нещо което би вършило работа) с идеята да се работи за установяване на прозрачност в работата на държавните, а защо не (сам си отговарям – защото по цял свят е забранено) и в частните организации (стопански, нестопански).
Хората ме гледат учудено и ми се смеят на наивността…
Никой не вярва, че нещата могат да се променят, да са други…
Аз вярвам, че може.
Аз смятам, че в ерата на комуникациите е възможно да се направи скок в посока към демокрацията. Или пък към комунизма. Но и в двата случая в полза на обществото.
А всъщност това вече се прави по цял свят, а дори и в България.
Повече информация за дейността, за текущото положение, за процедурите, изискванията, условията и т.н.
Достъп на всички до тази информация, така че всеки да вижда истината (поне документалната), а не това, което някой твърди. Истината, само истината и цялата истина – това се свидетелства пред съдебните заседатели. Така че когато целия народ е от съдебни заседатели, които трябва да оценят работата на техните избраници и служители (държавните), трябва да се спазва същия принцип.
много ме радвате с тия мисли, момчета. много ми се иска нищо и никога да не успее да ви умори откъм желание да ги превърнете в нещо повече от мисли. абе не знам дали добре се изразявам. искам да кажа, много ми харесва темата. и много ми е скапано на душата, че всеки (е, 90-и-нещо%) гледа да я ползва, а не да я разбива. понякога си казвам, ей, защо тоя вид системи не са като ония, компютърно-нетните, дето 1 умел хакер може да им види сметката тотално и безвъзвратно. а аз дори лично не съм била удряна от системите кой знае колко – просто не съм в ресора, кто им е най-удобен (плодоносен). но като гледам как страдат мои близки, и как други мои близки я заздравяват… мисля, че вярата ми някак се помрачи. да, знам, че е лошо.
какво правя ли – ако приемем, че аутсайдерството е вид борба със системата, то значи боря се. но ако борбата означава да я водиш успешно, значи съм си просто аутсайдер.
Философията е много хлъзгава материя.
Тя е начин да се “измъкнеш от реалноста” или да направиш така, че “по-добре да не ме закачат”. Тя е начин на заместиш религията. Но винаги се намират хора, които “познават механиката”, да те излъжат – точно защото си малък ;-)