В края на миналата година приятели ми разказаха какви проблеми им се струпали на главите – в едно сливенско село и околията изведнъж плъзнали лалугери. Наглед миловидните създания унищожавали наред реколтата, разравяли градините и прочие. Честа тема в селската кръчма става обмяната на опит за отблъскването на вредителите и хитроумни методи за унищожението им, граничещи с идеи, взаимствани от филми на ужасите.
По същото време, докато хората се чудят “От де дойде таз напаст божия!?”, попаднах в публичния интерфейс на ИСУН на следния проект: Възстановяване популацията на лалугера като основен елемент за поддържане на благоприятния консервационен статус на приоритетни тревни хабитати и популации на хищни птици в природен парк сините камъни. Развива си се съвсем успешно и в същия район.
Хит!
Сега остава двете групи да се срещнат. Добре е да се подсигурят полиция и линейки за желаещите да ги използват в последствие ;)
Не знам дали е само съвпадение, но иди виж постановката “Лалугер”. От същото се почва и отиват към по-простото и общочовешкото.