След миналата седмица не ми се работи.
Ама въобще.
Искам почивка от teambuilding-а. Сериозно.
Тодор aka. “Пияндето” спомена, че сме били като отвързани – всеки ден, всяка нощ за нас имаше матрял. През деня лекции и team игри, нощите минавах(ме) през 3-4 кръчми/барове/дискотеки/плажове/дупки/неидентифицирани места във Варна.
И това една седмица.
Отбелязах един от малките рекорди по пропуснати обаждания. На който не съм му вдигнал – sorry; не съм бил в правилното състояние на духа, че да си говорим.
За капак изпростях максимално. Разбира се, далече съм от върховете в жанра, но все пак минах през цялото творчество на Хиподил и Черно фередже – от най-ранните години, до свежите им попадения. С ужас забелязах как започвам да забравям текстовете, които преди време грачех с радостната увереност на грухтящ хипопо(тук-)там.
А сега задача с повишена трудност:
На paintball-а успяхме да си насиним колежките като за световно, картинга го обърнахме на блъскащи се колички. Изпихме им всичката бира. Препикахме им озеленените площи.
Ще ли ни пуснат пак там?
ОК, разбирам, че и без жокер е ясно.
Действителността днес ме удари като самосвал ЗИЛ, натоварен с тонове пясък. От ситния, че да тежи повече. Бавно, разсъдъка се завръща от изгнанието, в което го бях запратил.
Peace, babo!
Току-що си прочетох писанието. Имам неприятния навик да не си преглеждам писането, просто не ми е интересно.
Та, забелязах, че съм използвал много знаци “точка-и-запетая ;”
В “Безотечественик” другаря Кърт Вонегът споменава, че използването на този препинателен знак било чиста дивотия, излишна натруфеност(абе друго беше казал, но карам по спомен) и пр.
Не е прав. И майка му не е права. И сестра му. И другите – и те.