/*
Поглеждам към полупълната чаша и добавям още малко. Ролята на отражението в прозореца се играе от рошава глава, в очите на която грее справедливия огън на Джихада (ала Лабораторните хроники), търсеща пролука в информационната завеса.
*/

Отдавна не ми се бе случвало да бъда дълго време „извън обхват“, но благодарение на Интернет доставчика ми сега се радвам единствено на наличните локални ресурси. Това ме върна доста назад, когато XT-то зеленееше в тъмното, а героичните опити да оптимизирам създанието си на асемблер завършваха с рестарт на машината.

Пишейки настоящото откъснат се сещам за това колко често използвам търсачките за да намеря точното съдържание, да проверя качеството на новата идея, да намеря синоним, избягвайки тавтология или просто бързо да разбера дали дадена дума се пише правилно(!?).

А дали горните хитрини водят до повишаване на интелектуалното качество (web 2.0 взаимодействия) или до масово (кой днес не използва Google, хлапетата ми се хвалят с това по CV-тата си!?) и целенасочено промиване на мозъците (The conspiracy theory)?

И за да илюстрирам събитията, ето малко аудио негативизъм от Млък!:
…
Пътят е до мен,
Пътят е зад мен,
Пътят е навсякъде!…
Пътят към дома…
Пътят към деня…
…
Пътят е любов,
Пътят е и зов,
…
Махай се от пътят ми!
Разкарай се от пътят ми!
…