Painted On My Heart – The Cult

No comments »

I thought you’d be out of my mind
And I’d finally found a way to learn to live without you
I thought it was just a matter of time
Till I had a hundred reasons not to think about you

But it’s just not so,
After all this time, I still can’t let go

I still got your face
Painted on my heart
Scrawled upon my soul
Etched upon my memory, baby

And I’ve got your kiss
Still burning on my lips
Your touch in my fingertips
This love so deep inside of me, baby

I’ve still got your face
Painted on my heart… yea, painted on my,

I’ve tried everything that I can
To get my heart to forget you
But it just can’t seem to

I guess it’s just no use
In every part of me
Is a little a part of you

And I’ve still got your face
Painted on my heart
Scrawled upon my soul
Etched upon my memory, baby

I’ve got your kiss
Still burning on my lips
Your touch in my fingertips
This love so deep inside of me, baby

I’ve still got your face,
Painted on my heart,
Painted on my heart,
Painted on my, yea, yea yea… yea…

Something in your eyes keeps haunting me
I’m trying to escape you
And I know there ain’t no way to
To chase you from my mind…

I’ve still got your face
Painted on my heart
Scrawled upon my soul
Etched upon my memory baby

I’ve got your kiss
Still burning on my lips
Your touch in my fingertips
This love so deep inside of me, baby

I’ve still got your face
Painted on my heaaaart…

Painted on my heart…
Paiiiinted on my heaaaart…

Painted, pai…, painted on my heart…
haaa, haaa, haaaooaaaoaaa…

Лошо време

No comments »

През последния месец ни залива вълна от лоши новини, известяващи за смъртта на един или друг. Хората постоянно умират. Някой ден ще се случи и на мен самия. Затова и не ми се иска да правя разлика.

Животът продължава. Тези които ни помагат, успокояват и мислят за нас не могат да са винаги наблизо. Дори и да го искат.

Спокойствие

2 comments »

Днес времето се приплъзна ловко между пръстите ми. Отскоро ми се случва това все по-често. Мисля си, че трябва да направя нещо по въпроса.

Разглеждайки някакъв каталог миналата седмица се прехласнах по едни агресивно червени завивки със симпатични влюбени овци на тях. Когато ги видях и в магазина решението беше взето – радостен ги замъкнах у нас. Разбира се, поради вродения ми мързел и способност да приоритизирам задачите, цяла седмица комплекта си стоя сбутан до леглото. Преди малко приключих с операцията по подмяната и мога да кажа, че резултата е божествен.

За да бъде пълно удоволствието може би ще почета. Или направо ще се отдам на лежерно забвение…