Днес времето се приплъзна ловко между пръстите ми. Отскоро ми се случва това все по-често. Мисля си, че трябва да направя нещо по въпроса.
Разглеждайки някакъв каталог миналата седмица се прехласнах по едни агресивно червени завивки със симпатични влюбени овци на тях. Когато ги видях и в магазина решението беше взето – радостен ги замъкнах у нас. Разбира се, поради вродения ми мързел и способност да приоритизирам задачите, цяла седмица комплекта си стоя сбутан до леглото. Преди малко приключих с операцията по подмяната и мога да кажа, че резултата е божествен.
За да бъде пълно удоволствието може би ще почета. Или направо ще се отдам на лежерно забвение…
….Тези ги избрахме заедно…и ги застлахме същата нощ… трябвало е да разгледам блога ти доста по-рано, вместо да се самообвинявам, че съм ти отнела нещо много ценно за теб- приятелството ми. От писанията ти лъха на самотник, ти всъщност винаги си бил такъв, без значение в какъв период сме били – добър или не дотам. Тук няма и намек за това, че има нещо ценно в живота ти – аз?
Права си, явно истината отново е била по средата. А аз мога да бъда гаден.
Peace.