Странно, но отново ме е хванала руската вълна. В такива моменти ми се иска да съм бил малко по-съсредоточен в часовете по руски.

Преди време ми попадна групата “Бригада С” – оказаха се доста приятни. Стила е повече джаз, по-малко рок; като цяло, мелодични и изразителни.

Току-що умувах върху създаването на категория “Алкохол” в блога. Накрая реших, че ще е твърде “пристрастено” да я има – записите за нея винаги могат да попаднат в “Технологии”, почти по същата логика.

Пишейки за алкохола, бих поменал, че в хищните си ръчички държа освен клавиатурата и бутилка тъмна Хавана клуб.

Явно на хората в Куба им се налага да пийват, за да понасят купона, който им се предлага.

CopyCat!

Допреди няколко часа пих бира с няколко приятели по ония начин, след работа. Това предразполага към мрънкане и спомени от младостта, когато… хм… тази девойка такова… онази девойка иначе… и други подобни от сорта. Повечето истории са поукрасени от времето, ситуациите и избирателните спомени на потърпевшите.

Аз, разбира се, споделих своите. Спомените ми се оказаха почти толкова луди, колкото и на останалите. Въпреки убеждението ми, че наистина като младеж залягах над учебниците и генерирах спокойствие и леко чувство на неудовлетворение около себе си.

Припомних си, за кой ли път, че въпреки странната разкрачена ситуация, в която се намирам, живота е хубав и червен.

Или червив.

За един програмист винаги съществува проблема да именува създанието си. С времето това става все по-лесно, стига програмиста да загуби навиците си. Тогава първо измисляш заглавието, продаваш го, а след това започваш да го създаваш. Обикновено, нещата приключват с измислянето на алгоритъма, системата или оптимизацията на двете заедно или поотделно. Тогава вече работата става безинтересна и ако нямаш на кой да я захвърлиш, пиши я бегала.

Ако все пак си напреднал, чети надолу.

Хм, упорито си ти…

Тук няма универсална истина, дори и добър съвет.

Опитай пак!