Хората го могат.
Да прощават.
Когато те нарани близкия, когато ти го нараниш.
В един момент, нещата някакси се изплъзват. Започваш да губиш причината, поради която го правиш. Било е за другия. Сега става заради мира. Заради спокойствието, крехкото спокойствие, което не искаме да нарушим.
Правейки крачка след крачка към него си мислиш за това, кое е правилно и кое – не. Как да насочиш разговора към неутрални теми, защото знаеш какво се е случило последния път.
Идва момента на грешката. Поредният. Казваш, това което мислиш, нещата, които не мислиш, облекчаваш се, че всичко е свършило, после разбираш, че не става така. Влечението остава. После спомена. После чувството. После близостта.
Сутринта е прекрасна. Чувстваш се на върха, въпреки всекидневието, което предстои. А вечерта е същата. Ако я има.
И все пак идва развръзката. Когато не я очакваш. Когато мислиш, че ще е все така.
Тогава идва празнотата. Оглеждаш се и не виждаш. Дишаш, а няма защо – правиш го просто така, по навик. А отвътре ти идва да … да не направиш нищо. Сломен си за живота. От себе си.
Остава да хапнеш нещо гадно, да пиеш алкохол и да си навиеш часовника.
За утре.
Когато деня е нов.
Но не и за теб.
дам…познато чувство…Обаче после идва момент, когато осъзнаваш, че всъщност празнотата означава пространство, свобода, възможност за избор-да я запълниш или не и ако е да-с какво или кой….и т.н. Въпрос на разстояние просто…разстояние измерено във време…
Гадно е. Но денят е нов не с това че като малоумни и повърхностни хора ще забравим всичко, а е нов, защото всеки ден не сме сами, край нас има Добри Сили които ни помагат и преподреждат живота ни, срещите ни, та дори и просветляват наранените от нас сърца. Също и нашето.
Е, в момента и аз съм в нещо такова. Затова – кураж!
лошото е, че дните могат и да си останат същите наистина. добрата новина е, че почти винаги е възможно да се промениш ти (не в посока, в кто не искаш, имам предвид). не че е лесно. понякога даже е адски обратно на лесното. но въпреки това е възможно (кхм, тук и себе си успокоявам, т. че я по-добре не възразявай:)…)
Скромният ми опит по темата друго нашепва, но… да не възразявам :)