Има един английски израз – напред и нагоре. Употребява се, когато някой иска да наблегне на позитивния развой в живота си.

Днес прочетох, че българите сме били тежки песимисти. Сигурен съм, че е така. И Ботев е забелязал, че сме народ на крайностите – “… силно люби и мрази…” и прочие.

И до ден днешен сме си такива. Може би малко по-тъпи, промити от лесния достъп до алкохол и чалга.

Накъде отиваме?