Някой беше казал, че мъдростта включвала разбирането да се бориш за нещата, които обичаш и волята да приемеш тези, които не можеш да промениш (разбрал съм го както съм го написал). Способността да разделиш живота си на две не е присъща на всеки и повечето простосмъртни постоянно правим грешки; пикаем срещу вятъра, борим се с дъжда.

Когато дойде моментът на насищане обикновено се получава взрив. Вътре в нас, извън нас, у някой друг. Тогава е ред на Хаоса, който ражда промяна.

Промените започват невинно – цветове, повърхности, стени, материали; светлина, сенки, мрак; разбирания, мисли, разкъсване.

Когато започнеш е трудно да спреш. Може би колкото да започнеш. Или да продължиш. Тъгата е твоя спътник. Освен, ако не си вярваш безрезервно.

Успех, силата е в теб!