Опитвам се да намеря по нещо положително във всичко, което се случва. Рядко успявам, а когато стане съм невероятно щастлив.
Всички се променят толкова бавно, че просто ти идва да вдигнеш копита и да биеш няколко къча, и то не само за шоу.
Иска ми се като в симулация да забързам времето и да видя какво ще се случи с дребните вибрации, които създавам в главите на хората. Ако открия *Начинът*, определено ще трябва да ме застрелят – преди да го продам на някой мастит политик.
Въпреки, че не съм толкова комерсиализиран. Сигурно просто ще излъжа :)
Но стига толкова за мен – как ти създаваш и приемаш *Промяната*? Или си като всички?
P.s. Няма да разследвам, но ако улуча случайно детето, което къса лепенките на Ubuntu в асансьора, ще наруша акта за ненападение.
P.P.s. Тежа 89 kg.
Несъзнателно днес съм уравновесил нещата, поне по отношение на лепенките с ubuntu. Облякъл съм ubuntu-вската тениска и ще я разхождам all day long :)
kill -9 `pidof onq_det0_kysa`
Ма така е Санде, бързата работа срам за майстора :) А положителностите в живота са за слабите духом, мен ме устройва и половин кило пържоли ве4ер и да не ми крашват снап-шотите :)
Като се замислиш, ще видиш, че не те устройва – то винце за пържолите, пък на къчмичка, а като те стегне федората – да си биеш камшика за някъде…
Хората са си природно нетърпеливи и постоянно се завират където не им е работа. Ако не беше така, още щяхме да си висим по клоните, като тези дето ги е мързяло и са си останали там ;)