И ето дойде време за поредния дълбокомислен пост, заклеймяващ мъждукащата човещинка, останала в мен.
Не зная как е било преди време – в старите книги е пълно с романтични истории за вглъбени във връзката си двойки, които правят какво ли не един за друг. Те понасят заедно несгодите на своето време, борят се срещу тях и това явно им отнема почти цялото свободно време. От контекста се разбира, че в останалите моменти произвеждат деца, хорска завист и подобни.
***
Днес всички са ран(ен/им)и. Поне тези около моята преклонна възраст.
Те внимават.
Пазят се.
Създават паралелни светове, в които техните чувства са ненакърними и светът е точно толкова прав/крив/нагънат/вълшебен/еднообразен/разбираем/предвидим и красив, колкото може да се измисли.
***
Аз вярвам в доброто. В опитите си да го създам и съхраня, мога да причиня много лошо.
Това лошо си е моето. Моят начин да го създам граничи, но не е като на останалите. Аз ще изненадам и вероятно нараня. И ще бъда наранен. Не е ли това част от играта?
Свалете всички защити, изживейте бъдещето по един страхотен и опустошителен начин.
All your base are belong to us .
***
Walk this way and you will find
Those burning bridges inside your mind
So you look back into nowhere
To see all these bridges are meant to stay
Исках само да Ви поздравя за блога..Уникален и …добър е много..има какво да се прочете и над какво да се помисли.. :)Продължавайте в същия дух.. :))
Благодаря за топлите думи :)
Радвам се, когато хората коментират и ценя *различните* мнения.
Държа да отбележа, че егоцентричната насоченост на блога, в комбинация с факта, че повечето теми са писани с нисък дух, удавени в алкохол (което е глобално доказана отврат) не е добро четиво преди лягане.
Ако музата е над рамото ти, можеш да коментираш която и да било тема – аз ще съм тук и ще прочета.
P.s. продължавам да бъркам пълен и кратък член, това явно е карма.
Не мисля дори и че внимават. Просто са едни скапани скумрии със сметачни машинки в гърдите. Да живее Америка и Наздраве!