Този, който ни ограничава в изразните средства. Кога за добро, кога за лошо. Понякога помага, а понякога – не.

Често онлайн комуникациите ни заблуждават чрез липсата на пряк контакт. В повечето случаи е когато не познаваме отсрещния – тогава единия може да бъде смел, другия силен, а всички заедно – добри и мислещи ‘иначе’.

Какво става, обаче, когато всичко е казано, планините, които виждаме, са покорени, а цялата амброзия изпита? Тогава, когато, лошото изпъква, когато черните очила са се срастнали с лицата ни и всяка дума е канара по склона на живота?

Можеш ли да бъдеш по-добър?!

Сега?

И завинаги?…

Или баобабите са вече вплели коренища дълбоко в рохката очакваща пръст…

На малкия финал,
Който само аз пресякох сам,
Оглеждайки се за враг;
Намерих аз приятел –
Приятел, който трябваше да покося.