Edit: регресията е отстранена в актуалните весии на wine

От време на време пускам някоя стара игра за разтоварване. Почти винаги на лаптопа ми има Heroes of Might and Magic IV. На български. Противно на разбиранията на старите геймъри и здравата логика :)

Та ситуацията е следната: dual boot visa 64 + ubuntu; под vista играта гърми със син екран (хех, следващото нещо, което ще trace-на ще е това, хубав DoS, не иска административни права. С потенциал за code execution ;).

С Wine играта си вървеше до версия 1.1.3, след което взе да гърми още в началото, при стартиране. Чинно отбелязах проблема в WineAppDB и закачих вече пуснатия бъг.

След ослушване и следвайки правилото “The fastest way to close your bug is to submit a patch” се порових из кода на wine. Порових с Пламен и стрелях в тъмното. Резултата може да се прочете в бъг тракера на wine, а компилиран за Ubuntu пакет може(х)те да дръпнете тук.

Да се отбележи, че *не* поощрявам свалянето и инсталирането на пакети от ляво и дясно, така, че пускайте на своя глава. Коментари и регресии – в бъга и тук.

Тече кампания… тежка и с неясен край…

Моята гледна точка към ситуацията е проста – *всички* слушат. Това не е параноя, а реална ситуация.

За “ИТ” хората това са дадености – некриптирана парола не пращаш; към сайт, за който не знаеш как пази информацията за теб (демек, не е под твой контрол;) не пишеш истински данни и т.н. Дали те снифи (разбирай, подслушва) ДАНС, системния администратор, ъплинк доставчика, съседа (кракнал безжичната ти мрежа в къщи и ARP отровил XP-то ти) или просто някой те е гледал в ръцете и след това ти чете пощата – това е без значение.

Твоите съкровени тайни са вече извън твоя контрол.

Когато си в началото на жизнения път, нямаш толкова много тайни. Дори, повечето ти деяния могат да минат за “здрави/жестоки/изродски/яки (или както сега там_му_се_казва)”. Тогава желанието просто да се чуе за теб надделява.

Когато започнеш да осъзнаваш действията си във времето, рано или късно разбираш, че си грешил. Ако не си – или обществото е в застой, или самия ти си Иисус (не, Не си – пиша го за пълнота!)

Сигурен съм, че няма да обучим всички потребители. Те ще продължават да цъкат на ефтините часовници, рецептите за събуждане на “змея” и акциите на далавера.

Всеки, който не осъзнава необхдимостта да има възможност да сподели нещо наистина тайно, трябва индиректно да публикува.

Да има огромни екрани показващи всичко за всеки – освен това, за което *нарочно* е отказано като лично и неприкосновено.

За да се случи горното трябва и добра основа – истински закон, гарантиращ правата на мислещите създания.

Някои хора питат: какви са тези радетели за отворено общество, които искат да се затворят и да пазят тайни?

Накрая, това е бъдещето на всяка тайна – да излезе на яве. А тогава?

Секундите са универсалната мярка за време. Отдавна, хората са използвали по-неопрделени понятия, като сутрин, обед, вечер – накратко просто изгряло ли е слънцето или не. Рядко е имал значение по-дългия период. Тогава е било лесно да се кажа просто “следващата зима”, “миналото лято”, “последната голяма вода” и т.н. Накратко, все неща, които имат значение за живота и развитието на хората. Нали около такива се върти живота, в края на краищата?

***

“Кога ще е следващата среща по проекта?”

“Да мине одита и си бия камшика!”

“Дали ще има нов епизод на Хаус скоро?”

Животът ни се върти все по-малко, около истинските живи неща и все повече около изкуствено създадените от хората събития. Заради тях не спим през нощта, не се виждаме с любимите си хора, попускаме рожденни дни или просто се алкохолизираме…

Това не е в природата ни. Заради изкривени ценности се хвърляме в чужди битки, умъртвяваме враговете и изяждаме труповете им – природата изисква своето. Дори когато я игнорираме, тя ни връща към себе си по нейн си начин.

За жалост, разгадаваме пъзела едва, когато бъдем зверски захапани или изядени и изплюти.

А понякога и това не е достатъчно.