Тече кампаниятежка и с неясен край…

Моята гледна точка към ситуацията е проста – *всички* слушат. Това не е параноя, а реална ситуация.

За “ИТ” хората това са дадености – некриптирана парола не пращаш; към сайт, за който не знаеш как пази информацията за теб (демек, не е под твой контрол;) не пишеш истински данни и т.н. Дали те снифи (разбирай, подслушва) ДАНС, системния администратор, ъплинк доставчика, съседа (кракнал безжичната ти мрежа в къщи и ARP отровил XP-то ти) или просто някой те е гледал в ръцете и след това ти чете пощата – това е без значение.

Твоите съкровени тайни са вече извън твоя контрол.

Когато си в началото на жизнения път, нямаш толкова много тайни. Дори, повечето ти деяния могат да минат за “здрави/жестоки/изродски/яки (или както сега там_му_се_казва)”. Тогава желанието просто да се чуе за теб надделява.

Когато започнеш да осъзнаваш действията си във времето, рано или късно разбираш, че си грешил. Ако не си – или обществото е в застой, или самия ти си Иисус (не, Не си – пиша го за пълнота!)

Сигурен съм, че няма да обучим всички потребители. Те ще продължават да цъкат на ефтините часовници, рецептите за събуждане на “змея” и акциите на далавера.

Всеки, който не осъзнава необхдимостта да има възможност да сподели нещо наистина тайно, трябва индиректно да публикува.

Да има огромни екрани показващи всичко за всеки – освен това, за което *нарочно* е отказано като лично и неприкосновено.

За да се случи горното трябва и добра основа – истински закон, гарантиращ правата на мислещите създания.

Някои хора питат: какви са тези радетели за отворено общество, които искат да се затворят и да пазят тайни?

Накрая, това е бъдещето на всяка тайна – да излезе на яве. А тогава?