Много мои приятели и познати се учудват на плама, с който браня и налагам разбиранията си за това какво е нашата държава и защо трябва да бъдем равни и честни елементи на обществото ни.

Много често моите разбирания и уеждения се бъркат с тези на социалистите. Резултатно, споменават се всички комунистически идеи, довели до личната мъка на събеседника ми, или като цяло, до наша обща държавна ситуаця.

Тук ще комуникирам разбиранията си, по начина, по който ги осъзнавам.

1. Ако всички се опитваме да “прецакаме” държавата си, не можем да очакваме нищо добро от “нея”. За да се завърти дяволският кръг са необходими много вярващи души. *ВЯРВАЩИ*. Без значение дали наистина постигат целите си. Защото целите се променят, а с тях и резултатите. Досега не съм видял и едно събитие, което е постигнало *ПРОМЯНА* в идеите на хората коло мен. Разбира се, аз не виждам всичко, подобно на някои други.

2. Ако не очакваме нищо добро, ние няма да го видим, дори и от близо.
Когато синдикатите на учителите продължиха стачката си, дори и по време на изборите, те показаха защо се случват нещата при нас – политическа поръчка и безчувственост към истинските нужди на благоверните си. Да не би някой да разбра защо стачката спря?!

3. Наистина, не съм виждал държава, в която хората атакуват текущите управляващи чрез погазване на устоите на държавността. Не и в Европа.

НЕ, НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН С МНОГО ОТ РЕШЕНИЯТА НА СЕГАШНИТЕ УПРАВЛЕНЦИ. ИИИ? ИДЕИ?!